Комуникацията на наука и подкрепата й за политиките за климата и биоразнообразието бяха представени в българския павилион на СОР29

Как комуникацията на науката и свободният достъп до научни изследвания могат и подкрепят политиките за климата и биоразнообразието бе обсъдено на дискусия в българския павилион на СОР29. Представители на българското научно издателство „Пенсофт“, което работи за разпространение на научно познание, поясниха пред български и международни участници начините на взаимодействие между науката и политиката за климата. 
Нашите планетарни системи са застрашени от разруха и вече са жертва, биоразнообразието бързо се руши. Затова са нужни промени в обществата за предоляване на тези кризи в света, каза Борис Бъров, еколог, който работи в природозащитната област от тридесет години, сега като експерт в „Пенсофт“. Той подчерта, че е нужна трансформираща обществена промяна, която обичайно изисква значими социална, политическа и финансова цена. Решенията за опазване на климата са неизбежни и като се бавим, цената се покачва, каза Бъров. 
Хората трябва да променят навиците си, да се научат как да се справят, да се намали ефекта на хората върху екосистемите – затова са нужни промени в мисленето, каза той и подчерта ролята на научната комуникация в създаването на стабилна основа за трансформацията. 
Учените са общност, която има специфичен начин на изразявен терминология, методология, за други групи от обществото тази терминалагия може да бъде пречка. Тук идва научната комуникация, която е пресечна точка между наука, политика и общество, каза Александра Корчева от българската издателска компания. Тя представи четири европейски проекта, по които „Пенсофт“ е партньор и които са по същество "интерфейс за превръщане на знанието в действие". Не става дума само да се разбираме, а и да се учим един друг по възможно най-ефективния начин, посочи тя.
„Пенсофт“ работи на световно ниво за популяризиране на науката и за развитието на диалога между науката и обществото, каза в разговор с БТА Борис Бъров в края на събитието. Няма как всички изследователи да са добри комуникатори, но всички научни институции трябва да обърнат внимание на нуждата от такива специалисти. Музеите и научните институции трябва да помислят за това кой да популяризира тяхната работа сред обществото и все повече го правят. 
Научните резултати трябва да се представят не само на широката общественост, но и на различни целеви групи, на бизнеса, на политиците, на тези, които вземат решения. Учените трябва да формулират послания за тези целеви групи. Европейски проекти, по които „Пенсофт“ работи сега, са по науките за климата и биоразнообразието и на политиците. В тази сфера могат да се създават работни групи за взаимодействие между институциите и научната общност, за да може когато например се разработва стратегия за развитие на сектор, да се вземе експертното мнение на учените, да се заложат научно обосновани, проследими и измеряеми индикатори за прилагането на политика или програма. Това не е формално изискване, а нужда, каза Бъров.
Пандемията е пример за успешно взаимодействие между науката и политиците. Когато се разбра, че има риск за общественотото здраве, се взе решение за спешно пренасочване на средства за разработване на ваксини. Те бяха разработени за изключително кратко време благодарение на спешна мобилизация на научен ресурс и това е пример, каза Борис Бъров.