Космическият апарат "Солар орбитър" получи първите изображения на полюсите на Слънцето

Роботизираният космически апарат "Солар орбитър" (Solar Orbiter) е получил първите изображения, правени някога на двата полюса на Слънцето, докато учените се стремят към по-задълбочено разбиране за звездата, около която се върти Земята, включително за нейното магнитно поле, 11-годишния цикъл на активност и слънчевия вятър, предаде Ройтерс.
Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува снимки, направени през март с помощта на три от инструментите на борда на "Солар орбитър". Те показват южния полюс на Слънцето от разстояние от 65 милиона километра, получени в период на максимална слънчева активност. Снимките на северния полюс все още се предават от космическия апарат обратно към Земята.
"Солар орбитър", разработен от ЕКА в сътрудничество с американската космическа агенция НАСА, беше изстрелян през 2020 г. от Флорида.
Досега всички изображения на Слънцето са заснети от една и съща гледна точка - от равнината, по която се движат Земята и повечето други планети от Слънчевата система, наречена еклиптична равнина, и гледат към екватора му.
През февруари "Солар орбитър" извърши специална маневра около Венера, за да излезе от тази равнина и да наблюдава Слънцето под различен ъгъл. Подобни бъдещи маневри се очаква да осигурят още по-добра гледка. 
"Най-доброто тепърва предстои. Това, което видяхме, е само бърз първи поглед", казва физикът Сами Соланки от Института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система в Германия.
"Космическият апарат наблюдава и двата полюса, първо южния, а след това северния. Данните за северния полюс ще пристигнат през следващите седмици или месеци", допълни Соланки. 
"Солар орбитър" събира данни за явления, включително магнитното поле на Слънцето, неговия цикъл на активност и слънчевия вятър - високоскоростен поток от заредени частици, отделяни от най-външния атмосферен слой, който запълва междупланетното пространство.
"Не сме сигурни какво ще открием и е вероятно да видим неща, за които не сме знаели преди", казва физикът Хамиш Рийд от изследователския екип. 
Слънцето представлява кълбо от горещ електрически зареден газ, който при движението си генерира мощно магнитно поле, обръщащо се от юг на север и обратно на всеки 11 години в т.нар. слънчев цикъл.
Магнитното поле води до образуването на слънчеви петна - по-хладни области на повърхността, които изглеждат като тъмни петна. В началото на цикъла Слънцето има по-малко петна. Броят им се увеличава с напредването на цикъла, преди той да започне отначало.
"Докато Земята има ясно изразени северен и южен полюс, измерванията на "Солар орбитър"  показват, че в момента на южния полюс на Слънцето са налице магнитни полета както със северна, така и с южна полярност. Това се случва по време на максималната активност на слънчевия цикъл, когато магнитното поле е на път да се обърне. През следващите години Слънцето ще достигне слънчев минимум и очакваме да видим по-подредено магнитно поле около полюсите му", казва Рийд.
Физикът допълва, че изображенията от полярните региони показват, че магнитното поле на Слънцето е хаотично на полюсите в настоящата фаза на слънчевия цикъл.
"Данните, които "Солар орбитър" ще събере през следващите години, ще помогнат за изготвяне на модели за прогнозиране на слънчевия цикъл. Това е важно за нас на Земята, защото слънчевата активност причинява слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса, които могат да доведат до прекъсвания в радиовръзката и да дестабилизират електропреносната ни мрежа, но и да предизвикат впечатляващи полярни сияния", посочва Рийд.
"Новата гледна точка на "Солар орбитър" ще ни позволи да добием по-добра представа за това как слънчевият вятър се разширява, за да образува хелиосферата - огромна структура около Слънцето и неговите планети", допълва  Рийд.
През 90-те години на миналия век над слънчевите полюси прелетя космическият апарат "Одисей", който обаче по думите на учените е бил "сляп", тъй като не е разполагал с никакви оптични инструменти и не е бил в състояние да заснеме Слънцето.