Европейският регулатор за безопасност на въздушния транспорт публикува насоки за използването на авиационното гориво Jet A, предимно потребявано в САЩ, като мярка за смекчаване на евентуални ограничения в доставките на Jet A-1, което е предпочитано в Европа, Индия, Австралия и страни от Югоизточна Азия и Африка.
Европейската агенция за авиационна безопасност обаче подчертава, че препоръките не представляват „разрешение или одобрение“, нито насърчаване на преминаването към реактивно гориво тип Jet A.
Европейската агенция за авиационна безопасност уточни, че използването на този тип реактивно гориво (Jet A) само по себе си не представлява проблем за безопасността, стига да бъде правилно организирано, но предупреди за оперативни рискове, ако различни видове гориво се използват едновременно, и подчерта необходимостта от подходящо обучение на персонала.
Паралелно с това Европейската комисия ще изготви насоки, които държавите членки могат да прилагат, за да оптимизират използването на горивото - включително по отношение на зареждането на самолетите и разпределението на летищните слотове.
Франс прес разглежда някои въпроси, които са на дневен ред в контекста на създадената ситуация с авиационните горива в Европа.
Какви са текущите запаси от гориво в Европа?
Европейската комисия многократно подчертава, че в Европа към момента няма недостиг на керосин. Във Франция правителството също заема успокояваща обществото позиция по въпроса. Според френския министър на финансите и икономиката Ролан Лескюр няма „никакви притеснения“ за недостиг на авиационни горива през май и юни, като уточни, че съществува „вероятен малък риск“ по-късно през годината.
Преди войната в Близкия изток около 20 на сто от керосина, използван в Европа, е преминавал през Ормузкия проток. На фона на поскъпването на горивата редица авиокомпании, особено нискотарифни превозвачи, вече са обявили съкращаване на полети.
„Към този момент става дума по-скоро за икономически проблем, свързан с цената на горивото, отколкото за (проблем с) наличността“, посочва пред АФП експертът по въздушен транспорт Матео Мироло. Въпреки това, ако кризата продължи, Европейската комисия предупреждава, че могат да възникнат реални проблеми със снабдяването. „Все още не сме достигнали този етап, но това може да се случи“, заявява европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен.
Миналата седмица Европейската комисия обяви създаването на специален орган за следене на пазара на керосин, за да се следи по-детайлно ситуацията.
Досега ЕС не разполагаше с подробна картина на резервите във всички 27 държави членки. Европейското законодателство изисква стратегически запаси от петролни продукти за 90 дни нетен внос и 61 дни вътрешно потребление, но не прави разграничение между бензин, дизел и керосин, посочва АФП.
По обща оценка на Европейската комисия някои държави, като например Ирландия са по-уязвими заради ограничен капацитет за рафиниране на керосин, докато други като Финландия, изглеждат по-добре подготвени.
В същото време Еврокомисията изрази опасения, че част от авиокомпаниите могат да използват кризата, за да закриват нерентабилни въздушни маршрути.
Какви мерки се обсъждат в ЕС?
Засега не се очаква Европейската комисия да обяви радикални нови мерки. Вместо това тя ще даде по-ясни насоки на държавите и авиокомпаниите относно съществуващите инструменти за по-ефективно използване на керосина и ограничаване на разходите.
Сред насоките са облекчения на практиката „танкериране“ (tankering), при която се зарежда повече гориво от необходимото, за да се избегне зареждане на по-високи цени или липса на керосин и се гарантира изпълнението на полета.
Предвиждат се и по-гъвкави правила за разпределение на летищните слотове, така че авиокомпания, която временно се отказва от полет заради високите разходи за гориво, да не бъде санкционирана при бъдещо разпределение.
Ако кризата се задълбочи, ЕС може да координира освобождаване на стратегически запаси и доброволен обмен на керосин между държавите членки.
Може ли авиационното гориво от САЩ да бъде решение?
Американският керосин от типа Jet A, който се различава от стандартния Jet A-1, използван от повечето страни по света, не се използва в Европа, освен при самолети, връщащи се от САЩ.
Разликата между двата типа реактивно гориво е свързана с по-ниски технически изисквания спрямо американския стандарт, включително при работа при много ниски температури на дълги разстояния. Европейската агенция за авиационна безопасност подчертава, че въвеждането му принципно не крие риск за безопасността, но изисква внимателно управление и да не се смесва с друг тип горива. Въпреки това употребата на американски керосин в Европа би изисквало регулаторни и логистични промени, които биха отнели време. Затова някои авиокомпании настояват за временни изключения още през това лято.
В по-дългосрочен план Брюксел подчертава необходимостта от разработването на устойчиви авиационни горива (SAF), които не се произвеждат от изкопаеми суровини.
„Кризата трябва да подтикне държавите да инвестират в алтернативни горива – не само по климатични причини, но и за енергийна независимост“, посочва авиационният експерт Матео Мироло.
Допълнителната такса за гориво към закупени вече самолетните билети е недопустима
На фона на рязкото поскъпване на авиационните горива стана известно също, че авиокомпаниите нямат право да таксуват допълнително за гориво клиентите си, след като вече са закупили билети, подчерта ЕК.
Допълнително начисляване на горивна такса „не може да бъде оправдано“, заяви пред журналисти говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен, цитирана от АФП. Тя предупреди, че ако авиокомпаниите променят цената на билет след резервацията, те могат да попаднат под ударите на европейското законодателство за нелоялна конкуренция.
Във Франция испанският нискотарифен превозвач „Волотеа“ (Volotea) защити прилагането на допълнителна горивна такса след покупка на билет, като посочи, че тя е законна и е потвърдена от независими юридически експерти, специализирани в транспортното и потребителското право. „Мярката е прозрачна, временна и цената на допълнителната горивна такса не е фиксирана и може да се коригира като се увеличава или намалява, в зависимост от обстоятелствата“, твърди Жил Гослен, директор на стратегическите инициативи на „Волотеа“ за Франция.
Въпреки това Европейската комисия подчертава, че всякакви последващи промени в цената на вече закупен билет са недопустими.
„Авиокомпаниите не могат да включват в общите си условия клаузи, които им позволяват да увеличават цената на билета, посочена в момента на покупката, само защото цените на горивото са се повишили повече от очакваното“, посочва Еврокомисията.
ЕС прави изключение за пакетните туристически услуги, при които например туроператори могат да предвиждат промяна на цената в зависимост от цената на горивото, ако това е заложено в договора. В тези случаи увеличение до 8 на сто може да бъде приложено без съгласието на клиента, докато при по-голямо повишение пътникът има право или да приеме промяната, или да прекрати договора, без да заплаща неустойка.