Косьо Костов е единственият бургаски капитан, на когото е кръстен остров в Антарктида

През далечната 1979 г. първото българско плаване до Антарктида е осъществено от риболовен кораб на предприятието „Океански риболов“ на име „Сагита“, който заедно с кораб на ГДР. Задачата им е заедно с учени от Бургас и Варна да направят обследване на ресурсите на водите на Антарктида и основно на наличието на т.нар. крил. От неговите черупки се произвежда веществото хитин, което пък се използва в космонавтиката, в чието развитие тогава България също участва. Капитанът на този български кораб се казва Косьо Костов, а на негово име е кръстен малък остров в Антарктида. За това разказа лично той в Националния пресклуб на БТА в Бургас по време на представянето на новия брой на сп. „ЛИК“, посветен на науката на Антарктида.
Новината, че на негово име е кръстен остров, го изненадва преди няколко години, когато негови приятели му се обаждат по повода. „Той е неголям, намира се недалеч от Ливингстън. Бил е безименен, но сега се казва остров Костов. Името е предложено от Антарктическия съюз, в който участват около 17 държави със седалище в Буенос Айрес. България е член на този съюз, благодарение на „Океански риболов“ – Бургас. Впоследствие има кръстени географски обекти и на други капитани, но и на самия град Бургас е кръстен полуостров. Причината е, че сме били пионери в тази зона“, разказа още кап. Костов. Той уточни, че е роден в Шумен, но че повече от 50 години живее в Бургас и се приема за бургазлия и съответно бургаски капитан.   
Корабът му потегля от бургаското пристанище през късната есен на 1979 г. и минава през Варна, Одеса и се насочва към Намибия, Южна Африка, където изчаква за следващи указания. След кратък престой корабът му е изпратен на тази експедиция, като с екипажа тръгват перпендикулярно от Африка към абсолютно непознатия тогава за тях район на Антарктида. „Влязохме в зона с много ледове, плаващи айсберги - нещо, което беше необичайно, но времената бяха такива и трябваше да изпълняваме указанията, който ни бяха дадени. Районът беше особен. Беше изключително тихо и без никакво вълнение през декември, когато там е лято", спомни си още бившият капитан далечно плаване.   
Екипажът няма опит в улова на крил. За целта трябва да се пусне трал във води с нулева температура, която се намира до самия айсберг. Това е опасно място, тъй като ¾ от ледника се намира под вода, а корабът не разполага с кой знае каква апаратура по това време, но пък има опи с риболова, разказа още Костов. 
„Пуснахме първия трал и след един час с изненада го изтеглихме препълнен догоре. Трябваше да го качим на палубата, но той започна да вибрира като жив организъм. Изведнъж се пръсна и повлече част от моряците. За щастие всеки успя да се залови някъде и никой не пострада. След това нашите трал майстори – специалистите, които обслужват риболовните уреди – направиха т.нар. прозорци. Те се слагат в торбата, която събира улова – пришиват се, така че да се пръскат при определено напълване на трала“, разказа още капитанът. 
Експедицията приключва успешно. В района между 1982 и 1985 г. кап. Костов прави множество плавания до близкия на Антарктида район в търсене на рибни ресурси за „Океански риболов“, където той работи като капитан от 1972 до 1989 г. След това е производствен директор на "Океански риболов" в един от най-смътните периоди на предприятието. "За съжаление след 1989 г. той се самоунищожи, тъй като цялото му снабдяване зависеше от съветските бази. Ние нито имахме танкери, нито имахме хладилни кораби за извозване на рибата. Всичко се извършваше в кооперация с тях и след като те престанаха да ни обслужват, ние утихнахме. Наша вина е, че загубихме и българските квоти за риболов в северните и южните морета, които в момента са златни, а останахме само с черноморския, който е основно вода и дребна цаца. За плаването до Антарктида и преживяванията там покрай технически неизправности, близките срещи с местните видове, както и за спомените си от "Океански риболов" кап. Костов разказва по-подробно във видеото към текста.