Кости от пиле бележат епохата на антропоцена, смятат учени


Ако след 500 000 години извънземна цивилизация или наши далечни потомци претърсят в недрата на Земята следи от миналото на човечеството, те вероятно ще намерят изненадващо доказателство за резките промени, настъпили в нашето време: пилешки кости.
Това е заключението, до което са стигнали учени, които са документирали настъпването на антропоцена - предложена нова геоложка епоха, физически белязана от присъствието на хората на планетата, чиито природни системи бяха бързо и радикално променени през миналия век, съобщава АФП
Други следи - може би по-зрелищни на пръв поглед, ще свидетелстват за ерата на Хомо сапиенс: внезапното покачване на нивата на въглероден диоксид и метан, радиоактивните утайки от ядрени опити, вездесъщата микропластмаса или развитието на инвазивни видове. Пилешките кости обаче ще са сред най-фрапантните отпечатъци, оставени от човечеството, смятат учените.
Като начало включването на „пилешко“ в менюто е човешко изобретение. „Месото на съвременното пиле е неузнаваемо в сравнение с това на неговите предци или дивите му еквиваленти“, подчертава геоложката Карис Бенет, автор на изследване по темата.
„Размер на тялото, форма на скелета, химията на костите, генетиката: всичко е различно“, отбелязва тя. С други думи, съвременното пиле е доказателство за способността на човека да променя природата.
Произходът му датира от джунглите на Югоизточна Азия, където дивият петел (gallus gallus) е опитомен преди около 8000 години. Видът отдавна е търсен заради месото и яйцата си, но ускорената му трансформация в съществото, което населява супермаркетите по света, започва едва след Втората световна война.
„Еволюцията обикновено отнема милиони години, но в този случай процесът отне само няколко десетилетия, за да се създаде нова форма на животно“, отбелязва Ян Залашевич, професор по палеобиология в университета в Лестър.
Този учен председателства работната група за антропоцена, която заключава, че тази геоложка епоха е успяла в средата на 20-и век да измести холоцена, който започва преди 11 700 години в края на последната ледникова епоха.
Повсеместното разпространение на пилетата дава още една улика за тези катаклизми: където и да са хората, има остатъци от техния любим източник на животински протеин.
Днес има около 33 милиарда от тези птици, според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Биомасата на домашните пилета е повече от три пъти по-голяма от тази на всички диви видове птици взети заедно.
Най-малко 25 милиона пилета биват убивани всеки ден, за да се превърнат в „пиле тика масала“ в Пенджаб, „якитори“ в Япония, „яса“ в Сенегал, „стрипс“ в Кей Еф Си или „нагетс“ в Макдоналдс по света.
За разлика от телешкото или свинското, които са забранени в някои религии, пилешкото е почти универсално.
„Пилетата са символ на това как нашата биосфера се е променила и сега е доминирана от потреблението и използването на ресурси в полза на хората“, обобщава Карис Бенет, която е напуснала университета, за да се присъедини към защитната асоциация PETA за правата на животните.
„Огромната маса пилешки кости, изхвърлени по света, ще оставят ясна следа в бъдещите геоложки анализи“, заключава Бенет.