Силна буря е убила бебета птерозаври преди 150 млн. години, показва проучване


Силна буря е убила бебета птерозаври преди 150 млн. години, установиха палеонтолози от Лестърския университет, цитирани от електронното издание Юрикалърт. 
Проучването им показва как тези летящи влечуги са станали жертви на мощни бури, които обаче са създали идеалните условия за запазването на останките им, както и на стотици други подобни същества.
Заключенията на палеонтолозите са публикувани в изданието Current Biology.
Мезозойската ера, наричана и ерата на влечугите, често се представя като време на гиганти. Извисяващи се динозаври, чудовищни морски влечуги и птерозаври с големи крила доминират в музейните зали и в съзнанието на хората. Тази позната картина обаче е изкривена, твърдят палеонтолозите. Точно както днешните екосистеми са населени предимно с малки животни, такава е била и ситуацията преди милиони години. Фосилизацията обичайно благоприятства най-големите и най-здравите организми. Малките, крехки същества рядко попадат в палеонтологичните записи, отбелязват експертите в публикацията си. 
В малки случаи обаче природата успява да съхрани крехки и малки обитатели на онези изгубени светове. Един от най-известните примери са 150-милионните варовици от Солнхофен в Южна Германия. Тези лагунни отлагания са известни с изключително добре запазените си фосили, включително на много птерозаври, летящите влечуги от мезозоя.
Макар че там са открити стотици фосили на птерозаври, почти всички са на много малки, млади екземпляри, идеално съхранени. По-големи, възрастни птерозаври се срещат рядко, а когато учените попаднат на подобни находки, то те са представени само от фрагменти (често изолирани черепи или крайници). Това обаче противоречи на очакванията: по-големите, по-здрави животни би трябвало да имат по-голям шанс да се фосилизират от млади екземпляри, казват британските палеонтолози.
“Птерозаврите са имали невероятно леки скелети. Кухите кости с тънки стени са идеални за полет, но ужасни за фосилизация. Шансовете за запазването им са малки, а намирането на фосил, който разкрива как е умряло животното, са още по-редки“, обяснява Роб Смит от университета на Лестър, който е водещ учен на проучването. 
Откриването на две бебета птерозаври със счупени крила помага за разкриването на тази загадка. Тези малки фосили, макар и лесно пренебрежими, са силно доказателство за древните тропически бури и за това как те са оформили фосилния архив, се казва в публикацията.
Наречени от изследователите „Лъки“ и „Лъки II“, двете същества принадлежат към вида Pterodactylus. С размах на крилете по-малко от 20 см те са сред най-малките от всички известни птерозаври. Скелетите им са цели, съчленени и практически непроменени от момента на смъртта им. С изключение на един детайл. И двата птерозавъра имат една и съща необичайна травма: фрактура на раменната кост. Лявото крило на Лъки и дясното на Лъки II са счупени по начин, който предполага силна въртяща сила, вероятно в резултат на мощни пориви на вятъра, а не на сблъсък с твърда повърхност, е мнението на палеонтолозите. 
Тежко ранени, птерозаврите са паднали в лагуната, удавили са се в бурните вълни и бързо са потънали на дъното, където са погребани под много фини варовикови частици от смъртоносните бури. Това бързо затрупване е позволило много доброто съхранение, което се вижда при техните фосили, допълват британските изследователи. 
Подобно на Лъки I и II, които са били едва на няколко дни или седмици, когато са умрели, във варовиците на Солнхофен има много други малки, доста млади птерозаври, запазени по същия начин, но без явни следи от травми по скелетите им. Неспособни да устоят на силата на бурите, тези млади животни също са се озовали в лагуната. Това откритие обяснява защо по-малките фосили са толкова добре запазени – те са пряк резултат от бурите – често срещана причина за смъртта на птерозаврите, които са живели в региона, отбелязват палеонтолозите, анализирали находките.
По-големите и по-силни екземпляри изглежда са успели да устоят на природните стихии. В крайна сметка те все пак са умрели, но вероятно са плавали дни или седмици по вече спокойната повърхност на лагуната Солнхофен, преди да започне процес на разложение, отбелязват палеонтолозите.  
“В продължение на векове учените вярваха, че екосистемите на лагуната Солнхофен са били доминирани от малки птерозаври“, разказва Роб Смит. „Но сега знаем, че това мнение е силно пристрастно. Много от тези птерозаври изобщо не са били родени в лагуната. Повечето от тях са неопитни млади екземпляри, които вероятно са живели на близките острови и, за съжаление, са били застигнати от мощни бури”.

Пекин

Китайски учени потвърдиха, че Марс има вътрешно твърдо ядро

Китайски учени, заедно с международни изследователи, за пръв път потвърдиха, че Марс има твърдо вътрешно ядро с радиус от около...

София

БТА има свой национален пресклуб на „Алея на книгата“

И тази година БТА има свой национален пресклуб на книгата в рамките на „Алея на книгата“ в София. Щандът на...

Белене

Колекция от над 50 грамофона показва изложба в Белене

В Белене д-р Ивайло Христов показа в изложба грамофони и фонографи, произвеждани от средата на XIX до средата на XX...

Кайро

Големият египетски музей ще бъде временно затворен преди официалното му откриване на 1 ноември

Големият египетски музей (ГЕМ) до пирамидите в Гиза ще бъде затворен от 15 октомври до 4 ноември заради подготовката за...

Варна

Райна Тенева е носител на първата Балканска награда за съвременно изкуство

Райна Тенева е носител на първата Балканска награда за съвременно изкуство, учредена от Фондация „Зингер-Захариев“. Тя бе връчена в рамките...

София

Поздравителен адрес от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ прочете Яница Радева по повод откриването на „Алея на книгата“

Поздравителен адрес от Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, прочете Яница Радева по повод откриването...