Общо 15 доклада, посветени на историята на Казанлък и региона, както и на видни личности и значими събития от казанлъшкия край, ще бъдат представени по време на 36-ите краеведски четения на 31 октомври. Това съобщават от Общинската библиотека „Искра“, организатори на инициативата заедно с Исторически музей „Искра“ и Краеведско дружество „Иван Енчев – Видю“.
В програмата са включени изследвания на теми като „Розоберачката като символ в българските пари“, „Долината на тракийските одриски царе“, „Орехът като визитна картичка на Казанлъшкия край: между традицията и модерността“, „Участъковите лекари през 50-те и 60-те години на XX век“ и „Как казанлъшкият аламбик се озовава в далечния руски град Иркутск“. Доклади ще припомнят и делото на видни личности като Александър Едрев – Вердела, Жан Егершмит, Радка Кравкова, Тончо Чакъров, Стоян Гъдев и други. В края на четенията ще бъде показан обзорен филм за деветото издание на научния семинар „Траки, вино и култура“, организиран по повод 70 години от рождението на археолога Красимира Стефанова – Георгиева.
Своите краеведски проучвания ще представят Весела Георгиева, Георги Стоянов, Теодора Тодорова, д-р Косьо Зарев, Петя Големанова, Кремена Иванова, Ирина Альова, Антония Чолакова, Николай Вапирев, Христо Гъдев, инж. Стефан Папукчиев, Гергана Гечева, Минчо Минчев, Христо Ангелов и Кънчо Михов. Предвидена е и дискусия, в която участници и публика ще могат в непринудена обстановка да обсъдят не само представените доклади, но и нови идеи.
Първите краеведски четения в Казанлък са организирани на 1 ноември 1996 г. В периода 1997 – 2007 г. те се провеждат два пъти годишно – на 24 май, в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, и на 1 ноември – Деня на народните будители.
От 2008 г. четенията се провеждат веднъж годишно, като единствените изключения са през 2020 и 2021 г. заради въведените противоепидемични мерки.
През годините са представени над 600 доклада както от изявени учени като проф. Г. Китов, проф. д-р К. Кънчев, проф. д-р Людмил Гетов, проф. Марин Ковачев, проф. Катерина Венедикова, доц. Александър Ковачев, д-р Генчо Китипов, проф. Петко Петков, проф. Маргарита Карамихова, проф. Пенчо Пенчев, доц. Диана Димитрова, така и от изследователи като д-р Косьо Зарев, д-р Денчо Бойчев, Цвятко Цветков, Стойко Стойков и много други, които откриват нови факти и допринасят за оформянето на пъзела на националната история.
Идеята на организаторите е да се привлекат повече млади участници с научни интереси. От културната институция отбелязват, че подобни форуми са изключително полезни в условията на съвременната комуникация, когато дори хора с еднакви интереси често общуват единствено чрез новите технологии и интернет.
Краеведските четения са част от празничната програма, организирана от Община Казанлък по повод 1 ноември.