Криминалната музикална мистерия „Записки на жената призрак“ ще има премиера в София на 2 юли

„Записки на жената призрак“ - монодрама за мецосопран и камерен ансамбъл, ще бъде изпълнена премиерно на 2 юли в столичната зала „България“, съобщават организаторите.
„Монодрамата на „Записки на жената призрак“ не разгадава мистерията, само я прави по-красива и по-страшна. Тази година творбата ще бъде представена за първи път в София, а след това във Ванкувър и Виена. През 2026 г. ще бъде и първото представяне в залата на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим“, казват от екипа. 
Премиерата на събитието е част от програмата на фестивала „Софийски музикални седмици“. Автори на „Записки на жената призрак“ са композиторът Георги Арнаудов и писателката Яна Букова. Спектакълът е международна копродукция с участието на изпълнители от четири държави: мецосопраното Ана Бинета Дюф от Германия, пианистката Евгения Радославова, чилийският саксофонист Алваро Колaо Леон, австрийският виолончелист Матиас Гредлер, Мирослав Димов и Чарли Милов на ударни инструменти и актрисата  Мартина Апостолова. Диригентската палка ще бъде в ръцете на Вилиана Вълчева.
По думите на екипа произведението е музикална интерпретация на 15 поетични фрагмента от едноименния цикъл на Яна Букова, публикуван през 2024 г. от Ugly Duckling Presse, Ню Йорк в превод на английски от Джон О’Кейн и Екатерина Петрова. 
Организаторите припомнят, че „Записки на жената призрак“ излиза на български език през 2018 г. от издателство „Жанет 45“. Същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието Drapetomania. През 2019 г. „Записки на жената призрак“ печели Националната награда за поезия „Иван Николов“. Стихотворения от книгата са преведени на френски, немски, испански, италиански, хърватски и др., и включени в множество антологии.
„Текстът е фокусиран върху теми като опасностите на утопията, механизмите на насилието, методиките на предразсъдъците и самоизмамата, симетрията и асиметрията на моралния избор. Думите и музиката взаимно се захранват в резки интонации, афористични проблясъци, експлозивен ритъм и моменти на почти болезнена интимност. Монологът на героинята се разгръща в свидетелство на един трагично неотменим, екзистенциално заложен в човешката ситуация Actus reus („виновно действие“), при което всеки едновременно търпи и съучаства в цялата агресия и жестокост, съществуваща в света“, казват те.
Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ се открива за първи път на 24 май 1970 година. „Отстоявайки основната си цел – да представя пред българската публика най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо равнище – фестивалът получава международно признание с приемането му през 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет, в която членуват престижните фестивали от цяла Европа“, казват от екипа. В „Софийски музикални седмици“ участват симфонични оркестри, като Виенската и Берлинската филхармония, оперни театри и балетни трупи от Италия, Франция, Швеция, Великобритания и др. страни, диригенти от световна величина, знаменити инструменталисти и певци, световноизвестни камерни състави и много други. Българското присъствие е достойно защитено от Софийската филхармония, Софийската опера, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Симфоничния оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, извънстолични хорове и оркестри, изявени солисти-инструменталисти и певци.
/ВСР