Кръстът ни се дава не за да се мъчим, а за да бъде той за нас стълба, по която да се изкачим на небето, каза Ловчанският митрополит Гавриил

Свети Паисий Светогорец казва, че кръстът ни се дава не за да се мъчим, а за да бъде той за нас стълба, по която да се изкачим на небето. Кръстът за някои служи за спасение, а за други – за грях и за погибел. Това заяви в своята проповед Ловчанският митрополит Гавриил, който заедно с други духовници на днешния празник Въздвижение на Светия кръст Господен отслужи света литургия в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч. В храма миряните се поклониха пред два кръста, в които има вградени частиците от дървото на кръста, на който е бил разпънат Иисус Христос.
По думите на митрополита, когато човек роптае срещу своя кръст, хули Бога и не търси вината в себе си, тогава за него кръстът е много тежък. „Когато ние се стремим да преобразим своя кръст в Христов, това означава ние със съзнание за нашата греховност, благодарност и славословие да носим кръста. Нищо Господ не ни праща излишно. Той допуска това, което е необходимо, за да ни помогне да се избавим от нашите страсти и грехове. Когато ние съзнаваме това и благодарим на Бога, тогава този кръст се преобразява в кръст Христов“, каза владиката.
Той добави, че в живота е много лесно да виним ближния, да му дадем съвет как да носи кръста, но когато на нас ни се случи, е много трудно да осъзнаем действително, че това което ни се е случило, не е случайно. „Трябва да го носим достойно и когато приемаме нашия кръст като заслужен, тогава ни става много по-леко, защото е казано: Игото ми е благо и бремето ми е леко. То е иго и бреме, но то става и благо, и леко. Тогава човек много по-лесно преодолява трудностите с Божията помощ и благословение. Взима си урок от това, което е прегрешил и в бъдеще да не се повтаря“, посочи още митрополит Гавриил.
„Господ е казал: „Който иска да върви след мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва“. Това означава да носим скърбите, болестите, трудовете, изкушенията и изпитанията с благодарност към Бога и да знаем, че нищо случайно няма на този свят“, заяви още в своята проповед Ловчанският митрополит.
От оръдие на тежко наказание кръстът се е превърнал в извор на живот за всички нас
След кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос от оръдие на много тежко и най-жестоко наказание кръстът се е превърнал в извор на живот за всички нас, каза пред миряните в храма свещеноиконом Михаил Ковачев, председател на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч. „Чрез кръста Господ ни е отворил вратите на Рая отново, които са били заключени сред грехопадението на първите хора. Възвърнал ни е духовния и физическия живот, защото ни е обещал, че ще последва възкресение на всички хора при Второто пришествие. Има много важно условие, за да можем ние да приемем тази живоносна сила на кръста, а то е ние самите да понесем своя личен кръст“, посочи отец Михаил. 
Той добави, че за да понесем своя кръст, са необходими три неща. На първо място –  да носим вътрешния си кръст, да се борим със своята немощ, греховни влечения, своите страсти. „Това е много трудно, но с Божията помощ не чак толкова, защото Господ на този, който желае, помага. На второ място – това е да търпим външните несгоди: унижение от хората, обиди, разочарования, неуспехи, болести. Третият вид кръст  е промислителен, за който Господ има специален план – този човек да поеме особен кръст, за да помогне на другите хора. Такива са кръстовете на духовното ръководство“, каза още свещеноиконом Михаил Ковачев.