"Кървавият пламът на българския Великден 1876" - изложба по случай 150 години от Априлското въстание

На 9 април (четвъртък) от 10.00 часа на ул. „Черковна“ 92 в София, в навечерието на Великден, в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата „Кървавият пламък на българския Великден 1876“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание. В дните, когато християнският свят си припомня жертвата и възкресението, разказът за пролетта на 1876 г. придобива особена сила – защото именно чрез саможертвата си българският народ заявява правото си на свобода и проправя пътя към своето възраждане на световната карта.
В центъра на експозиционния разказ застават знамената и оръжията, не само като свидетели на епохата, а като най-яркия израз на волята за свобода – знамето като символ на идентичността, честта и идеала, около който се обединяват българите, и оръжието като символ на последния отчаян, но решителен избор да защитят този идеал. Заедно те въплъщават устрема, вярата и дързостта на онези „луди глави“, дръзнали да се изправят срещу една империя. 
Сред представените артефакти са оригиналните въстанически знамена – преки свидетели на случилото се преди 150 години. Посетителите ще имат възможност да видят Карловското знаме – поръчано още от Васил Левски, под чиито дипли Панайот Волов обявява въстанието в Панагюрище, тъй като знамето на Райна Попгеоргиева още не е готово. Част от експозицията са и три от 12-те знамена, ушити по поръчка на Георги Бенковски за 4-ти революционен окръг, знамето на Горнооряховските въстаници, задържано от османските власти преди избухването на въстанието, но продължило пътя си към свободата с участието си в кръвопролитните боеве при Шипка и Шейново в Руско-турската война. За обхвата на делото свидетелстват и знамето на четата на Димитър Беровски от Разловското въстание, съхранило паметта за борбите в Източна Македония, знамето на Сливенския революционен окръг, на комитета в с. Радилово и други.
Експозицията включва и лично оръжие – хладно и огнестрелно, на участници в подготовката и осъществяването на въстанието, принадлежало на личности като Иван Драсов, Панайот Хитов, Панайот Волов, Стоил войвода, Ильо войвода, Симо Соколов, Христо Караминков – Бунито и много други познати и не толкова известни герои от онези дни. Паметта за събитията от 1876 г. е представена и чрез отличия, създавани през годините, които отразяват трайния им отзвук в националната памет.
Част от експозицията са и свидетелства за силния международен отзвук, думи на чуждестранни държавници, учени, писатели и общественици разкриват съчувствието към българите и вълната от възмущение, която Априлското въстание предизвиква в Европа и света. Посетителите ще имат възможност да чуят и личните свидетелства на съвременници – гласове, които и днес носят паметта за преживяното.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Националния военноисторически музей)