Кубинският трубадур Силвио Родригес издаде нов албум

Трубадурът Силвио Родригес, който е икона на кубинската революция, издаде нов албум, предаде Асошиейтед прес. 
Той е поетичният глас на Кубинската революция, вдъхновение за милиони латиноамериканци, живеещи под диктатура през 60-те и 70-те години на миналия век, които мечтаят за идеалната Куба, която той и неговата китара помагат да се създаде. 
Силвио Родригес, който е на 77 години, е един от най-известните латиноамерикански музиканти. Той издаде нов албум, първият от три години насам. Животът на острова, който е в най-тежката си икономическа криза от десетилетия насам, се е променил много от времето, когато той пише „Живея в свободна страна, която може да бъде само свободна“ (Vivo en un pais libre cual solamente puede ser libre). 
„Сега се чувствам неудобно да пея тази песен“, каза Родригес по време на интервю за Асошиейтед прес в звукозаписното си студио в Хавана.
Кубинският революционен проект преживява тежка икономическа криза. Той доведе до инфлация, глад, непродуктивни земи и принуди стотици хиляди кубинци да напуснат острова. Това вдъхновява Родригес и той посвещава по-голямата част от музиката и текстовете си на този период след дебюта си преди 56 години. 
Родригес, който смята себе си за човек на левицата, каза, че това не е извинение да се пренебрегне икономическата криза, която Куба преживява и която го тревожи. 
„Ужасно е“, добавя той многократно, когато го питат за продължаващата криза в Куба. „Тя е много тежка, много тежка.“
Новият албум на Родригес „Исках да знам“ (Queria saber) включва 11 песни, написани между 2019 и 2023 г., някои от които изразяват разочарование от пътя, по който върви страната му. „И макар да си представят, че са хладнокръвни и съвестни, в действителност те демонстрират неефективност. Младите масово бягат“, гласи текстът на песента Para botar el sofa, в която Родригес пее за младежите, които са напуснали острова.
Въпреки че е наясно с предизвикателствата пред страната си, той добавя, че остава верен поне на някои от принципите на революцията, включително универсалното здравеопазване и образование.
„Повечето хора навсякъде по света просто искат да живеят спокойно, да постигнат малък напредък, да имат някакви възможности“, каза той.
Роден в малкия град Сан Антонио де лос Банос, близо до Хавана, на 29 ноември 1946 г., Родригес е тийнейджър, когато през 1959 г. триумфира революцията, водена от Фидел Кастро - личност, на която той продължава да се възхищава.
Подобно на много млади хора от неговото поколение и на тези след него Родригес се присъединява към призива да работи за страната си. Става учител по литература, полицай, минава военна служба и е изпратен в Ангола като част от кубинските военни мисии.
Дебютира в средата на 60-те години на ХХ в. с китара, която се превръща в неразделна част от него, и изнася концерти в десетки страни, сред които Германия, Чили, Аржентина, Мексико, Испания, Дания, Швеция, Никарагуа и Съединените щати.
Издава 20 албума и написва над 500 песни, пълни стадиони и театри по целия свят с фенове, които го боготворят заради музиката и поезията му, изпълнена със силни метафори.
„Никога не съм се вземал насериозно“, каза Родригес за дълготрайната си слава. „Човек е резултат от работата си.“ Когато го питат за творчеството му, той отговаря със същата откровеност. „Песните се отличават с това, че правят компания на хората. Ако някоя моя песен служи за тази цел, кой може да иска повече?“