Кучетата са верни спътници на човека от почти 16 000 години, показват изследвания

Откъде идват кучетата и откога съпътстват човека? Нови изследвания установяват тяхното присъствие в Европа преди близо 16 000 години или с 5000 години по-рано, отколкото се  смяташе досега, съобщават световните осведомителни агенции.
„Произходът на кучетата - вероятно кръстоска от два вида сиви вълци, остава интересна загадка", смята шведския генетик Понтус Скоглунд от Института „Франсис Крик", който участва в мащабно геномно изследване на първите кучета в Европа.       Точното проследяване на опитомяването на сивите вълци от човека се оказва невъзможно, ако се разчита единствено на археологическите останки на кучета. Причината е, че скелетите на вълци и кучета трудно се различават едни от други. 
Две изследвания, публикувани в сп. „Нейчър", се опитват отчасти да разнищят загадката, използвайки ДНК анализ на тези останки.       В първото проучване екип, ръководен от Уилям Марш от Природонаучния музей в Лондон, съвместно с 21 други изследователски института, открива най-старата следа от кучешка ДНК в света.
„Това куче е живяло преди 15 800 години в Пънарбашъ, в днешна Турция, в Централен Анадол. Неговата ДНК е извлечена от част от черепа му. То е приличало на малък вълк. Вероятно е било женско кученце на няколко месеца", казва Лоран Франц от Университета „Лудвиг-Максимилиан" в Мюнхен.
Досега най-старата следа от куче датираше отпреди 10 900 години. Новите открития сочат, че опитомяването на кучетата е започнало много по-рано, отколкото учените са смятали.       „Не знаем точно каква е била ролята на тези кучета. Да ловуват, да служат като аларма... Можем да предположим също, че между хората и кучетата им е била изградена връзка, особено с децата. Въпреки че те не са били считани за домашни любимци в днешния смисъл на думата, без съмнение връзката помежду им е била много силна. В Пънарбашъ кученца са погребвани върху човешки гробове", отбелязва Лоран Франц.
Изследователите са установили наличието на генетично сходни кучета във Великобритания, Германия, Италия, Швейцария и Турция през късния палеолит, преди между 15 800 и 14 200 години.       Откъде обаче са дошли тези кучета?       В друга публикация екип, ръководен от биолога Андерс Бергстрьом, е сравнил геномите, извлечени от 216 скелета на кучета, от които поне 181 са произхождали от преднеолитни обекти в Европа (Швейцария, Белгия, Германия, Армения, Турция, Швеция, Нидерландия, Дания и Шотландия).       По този начин учените са установили, че кучетата са били разпространени в Западна Европа и Азия преди 14 200 години, по времето преди развитието на земеделието и животновъдството. Тези кучета са живели с хората ловци-събирачи, които постоянно са били в движение. 
Зората на земеделието довежда нови хора в Европа от Югозападна Азия. Те се смесват и се кръстосват с европейците, оставяйки траен и разнообразен отпечатък върху техните гени.
Гените на кучетата - от Великобритания до Турция, обаче остават по-постоянни. Те са по-малко повлияни от пристигането на нови хора по време на развитието на земеделието и повече от взаимодействията между различни групи ловци-събирачи и техните кучета хиляди години по-рано.
Това е различно от кучетата в Азия и Северна и Южна Америка, чиито гени по-точно отразяват моделите на движение на техните собственици.
Учените все още предстои да определят точно кога са се появили кучетата и да запълнят първите няколко страници от една историческа връзка, която остава силна и до днес.
„Все още съществува генетична пропаст между кучетата и вълците. Търсенето на липсващото звено продължава", казва Понтус Скоглунд.
„Те са нашите най-добри приятели през последните 16 000 години и ще продължат да бъдат такива и занапред", допълва Лачи Скарсбрук от изследователския екип.