Кукувиците са доказателство за коеволюция в природата, установи австралийско проучване


Австралийско изследване на кукувици откри доказателства за коеволюция, която е движеща сила за създаването на биоразнообразие на Земята, съобщава Синхуа.
В биологията коеволюция възниква, когато два или повече вида влияят реципрочно на еволюцията един на друг чрез естествен подбор и това води до образуване на нов вид.
В публикувано в петък проучване изследователи от Австралийския национален университет (АНУ), привеждат редки доказателства за коеволюция, като анализират еволюционната връзка между кукувици и птиците, в чиито гнезда кукувиците снасят яйцата си.
Коеволюцията отдавна се смята за възможно обяснение на причините за съществуването на толкова много видове на Земята, но доказателствата за тази теория засега са оскъдни.
Наоми Лангмор, научен ръководител на новото изследване, заяви, че кукувиците са идеален обект за изследване на коеволюцията. Те снасят яйцата си в гнездата на други птици, наречени гостоприемници. След като се излюпят, пиленцата на кукувицата растат по-бързо от пиленцата на вида-гостоприемник и обикновено изтласкват яйцата или пиленцата на гостоприемника от гнездото.
В отговор на това обаче гостоприемниците са се научили да разпознават и изхвърлят яйцата на кукувиците от гнездата си.
„Само кукувиците, които най-много приличат на пиленцата на гостоприемника, имат шанс да не бъдат открити, така че в продължение на много поколения пиленцата на кукувиците са се развили така, че да имитират пиленцата на гостоприемника“, обяснява Лангмор в съобщението за медиите.
Изследването установило, че когато един вид кукувица използва няколко различни гостоприемника, той се разклонява генетично в няколко различни вида - всеки от които имитира пиленцата на съответния си гостоприемник. Това води до еволюционна надпревара между защитните механизми на гостоприемника и контраприспособленията на кукувицата.
„Това откритие е значимо за еволюционната биология, тъй като показва, че коеволюцията между взаимодействащи си видове увеличава биоразнообразието, като стимулира видообразуването“, казва Клер Холили, съавтор в изследването. Учени от Университета в Мелбърн и Университета в Кеймбридж също са допринесли за проучването.

София

Председателят на Българската академия на науките, Евелина Славчева, участва в „Срещата на председатели на академии“ в Киото

Председателят на Българската академия на науките (БАН), чл.-кор. Евелина Славчева, участва в 18-ото издание на „Срещата на председатели на академии“...

Бургас

Бургаският държавен университет откри официално третата си академична година за чуждестранни студенти

За трета поредна година Бургаският държавен университет (БДУ) „Проф. д-р Асен Златаров“ отвори врати за своите чуждестранни възпитаници, избрали да...

София

Заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова посрещна младите учители в Софийска област

Заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова посрещна младите учители от Софийска област, съобщиха от Министерството на образованието и науката...

Мелбърн

Учени поставят под съмнение връзката между вдлъбнатини, открити по древни зъби и използване на клечки за зъби

Австралийско проучване преобръща дългогодишната представа, че вдлъбнатините, откривани върху древни човешки зъби, са доказателство за употребата на клечки за зъби...

Брезник

Изложба "Чантите не са от вчера и днес" се открива този четвъртък в Брезник

Изложбата "Чантите не са от вчера и днес" ще бъде открита този четвъртък в Брезник. Инициативата е по идея на...

Свищов

Пета кръгла маса, посветена на чуждоезиковото обучение и многоезичието, организира Стопанската академия в Свищов

Катедра „Чуждоезиково обучение“ при Стопанска академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов организира кръгла маса на тема „Бизнес лингва –...