Културните маршрути като мостове между истории и традиции бяха представени на форум в Пловдив

Националното информационно събитие "Културни маршрути - България 2026" беше открито днес в Пловдив. Форумът продължава и утре, 12 юни, в града, както и в Хисаря. 
Той е в перспективата на обявената от Министерството на туризма 2026 г. за година на културния туризъм. Целта е да се представи потенциалът на България за пълноценно участие в Програмата за културни маршрути на Съвета на Европа чрез прилагането на иновативни инструменти за интерпретация и популяризиране на природното и културното наследство, насърчаване на междуинституционалното и междусекторното сътрудничество, особено между науката и бизнеса, развитието на културния и екологичния туризъм, както и чрез разработването и сертифицирането на нови културни маршрути.
Официалното откриване в Дома на културата „Борис Христов“ започна с приветствие от заместник-кмета на Пловдив Пламен Панов. Той посочи, че културното наследство е сред основните двигатели за развитието на туристическите дестинации. Той отбеляза, че Пловдив отскоро е част от Кирило-Методиевския културен маршрут - един от официалните културни маршрути на Съвета на Европа и определи това като още едно признание за града.
Културните маршрути са много повече от туристически продукти. Те са мостове между истории и традиции, разказват за нашата идентичност, съхраняват паметта за миналото и създават възможности за устойчиво развитие на регионите и местните общности. Това каза Богдан Паташев от Министерството на културата, който прочете приветствен адрес от министъра на културата Евтим Милошев при откриването на събитието.
„Културният туризъм е една от големите възможности за България. Той удължава сезона, насочва интереса към вътрешността на страната, подкрепя местните икономики и дава нов живот на наследството“, се посочва в поздравителен адрес от министъра на туризма д-р Илин Димитров, прочетен от Десислава Михалкова .
Културните маршрути на Съвета на Европа са инструмент за културна и обществена дипломация, се посочва в поздравителен адрес от заместник-министъра на външните работи Христо Полендаков, прочетен от Явор Койнаков, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи  
Заместник-директорът на Кирило-Методиевския научен център към БАН доц. д-р Десислава Найденова каза, че създаването на връзка между науката, бизнеса и туризма е нова посока на развитие. Ще се радваме, ако и в бъдеще работим заедно за осъществяването на тези нови перспективи, допълни тя.
При откриването проф. д.н. Бистра Димитрова, ръководител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, отбеляза, че научните иновации трябва да достигат до гражданите и да намират приложение в практиката. "Вярвам в успеха на този форум и благодаря най-вече на всички вас за това, че помагате научните иновации да достигнат до гражданите“, каза още тя.
По време на първата пленарна лекция от събитието директорът на Европейския институт за културните маршрути в Люксембург и изпълнителен секретар на Разширеното частично споразумение за културните маршрути на Съвета на Европа Руи Гомеш подчерта, че културните маршрути на Съвета на Европа са инструмент за устойчиво развитие, културна дипломация и изграждане на обща европейска идентичност. Лекцията беше посветена на ролята на културните маршрути за насърчаване на културното сътрудничество и регионалното развитие.
Културните маршрути са механизъм за постигане на целта за обединение на институциите, организациите, местната власт и общностите около общото културно наследство. Около това мнение се обединиха по време на пресконференция участниците в Националното информационно събитие „Културни маршрути – България 2026“.
Участието на България в сертифицираните културни маршрути на Съвета на Европа беше сред основните теми на първия панел от форума. В него се включиха проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей (РИМ) - Русе, зам.-кметът на Община Димитровград Яшо Минков, д-р Елка Златева, която е национален координатор на маршрута за България, проф. Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН, кметът на Община Хисаря Ива Вълчева и проф. Мариела Модева, зам.-министър на туризма.
Природното наследство, културната памет и възможностите за устойчив туризъм бяха представени във втория панел на информационното събитие. В сесията се включиха Николай Христов, директор на Историческия музей – Провадия, Симоне Загродник, изпълнителен директор на Европейския маршрут на историческите термални градове, Германия,  проф. д.н. Бистра Димитрова, НСА, изследовател в Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, Диана Саватева, зам.-кмет на Община Бургас, Огнян Атанасов, кмет на Община Кюстендил, Елена Йорданова, главен уредник, Музей на солта – Поморие, и Юлиана Дечева, програмен директор, Фондация „Америка за България“. ,
Програмата на Националното информационно събитие „Културни маршрути – България 2026“ продължи с панорамна обиколка на Стария град, посещение на Епископската базилика на Филипопол и на Античния театър. В рамките на събитието ще бъде открита изложбата „Културни маршрути – България 2026“.
Утре, 12 юни, програмата на събитието ще бъде подновена с пленарна лекция "Живото наследство като ресурс за развитие на културни маршрути: ролята на ЮНЕСКО" от д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и две панелни сесии.
Събитието се организира от Кирило-Методиевския научен център при БАН и Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, с подкрепата на Министерството на туризма, Държавния културен институт към Министъра на външните работи, Община Пловдив и Националното сдружение на общините в Република България. БТА е медиен партньор на форума.