„Културното наследство на България пътува по света“ е темата на списание ЛИК през март

„Културното наследство на България пътува по света“ е темата на списание ЛИК през месец март. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е вдъхновено от изложбата „Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция“, която бе представена в Музея „Гети“ в Лос Анджелис. Тя бе открита в началото на ноември миналата година, а експонатите се връщат в България този месец. Освен за експозицията в САЩ, в списанието се разказва и за редица други изложби, които още от средата на миналия век започват да представят древната ни история пред чуждестранна публика.
Премиерата на изданието ще бъде на 24 март от 14:00 часа в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Събитието ще се проведе чрез видеовръзка и в националните пресклубове на БТА в страната и чужбина.
„С този брой ви каним на пътешествие назад във времето и напред в пространството, за да ви разкажем как България представя своето културно наследство пред чужда публика. Как го представя пред собствената си публика, е далеч не по-маловажен въпрос, но на него списание ЛИК с ангажимента си към културната памет на нацията фактически е изцяло посветено“, пише във въведението на броя главният редактор на изданието доц. Георги Лозанов. „Трябва обаче да кажем, че наследството не ни принадлежи от само себе си, „по условие“, а е необходимо да го придобием сега и тук – като го издирваме, съхраняваме, изучаваме, преподаваме, експонираме и включваме в диалога между културите“, допълва той.
„Културно-историческото наследство, което България има, не е само даденост, то е и огромен дълг и задължение“, казва в интервю за списанието директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов. Според него ние сме временно на тази земя, като един ден и ние ще станем археологическо наследство. „Трябва да предадем на тези, които идват след нас, в максимално добро състояние това, което сме получили от нашите предшественици“, смята той.
„Имаме с какво да се представим пред света. Жалко е, че като че ли най-много в България не могат да оценят това национално богатство“, казва пред ЛИК доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ). Тя коментира нуждата от национална стратегия за културното наследство – според нея тя трябва да бъде програма с приоритети, по която българската държава да работи за опазване на културното наследство.
Сред авторите в броя е проф. Иван Маразов. Темата, която той разгръща пред читателите на ЛИК, е за пътуващата културна дипломация.
На страниците на изданието проф. Тотко Стоянов разказва впечатленията си като куратор на изложбата „Епопеята на тракийските царе“, представена в „Лувъра“ в Париж през 2015 година. А доц. Маргарит Дамянов, куратор от българска страна на отминалата изложба в Музея „Гети“, споделя моменти от представянето на Древна Тракия в Лос Анджелис.
 „Тракийското наследство е най-умелият посланик на България по света вече половин век. Няма място по света, където тракийските предмети да не събуждат почит и възвишени чувства“, казва за списанието културният историк, изкуствовед и фотограф Михаил Заимов. Пред изданието той разказва за своята роля в комуникацията при организирането на изложбата „Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция“ и за привлекателността на тракийската култура за чужденците.
Проф. Румяна Прешленова, автор в броя, в своята статия също коментира връзката между най-старото културно наследство на България и културната дипломация. Тя е представена през разказа за постерната изложба „Древните съкровища на България“.
В тематична хронология в изданието са представени акценти от новините, съхранени в архива на БТА, които проследяват изложбите с пътуващото културно наследство на България. Те започват още в средата на миналия век и гостуват в различни точки по света – в редица държави в Европа, САЩ, Канада, дори Индия и Япония. Експозициите, показващи емблематични образци от древното минало на страната ни, предизвикват отзвук и в някои от най-авторитетните международни издания, част от които са цитирани в ЛИК.  
Броят приключва с разговор с археолога акад. Васил Николов. Според него генетично ни е заложено да се интересуваме от корените си. Той смята, че благодарение на историческия разказ се чувстваме пълноценни наследници на древността.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Мартенското издание на тема „Културното наследство на България пътува по света“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/46.