Личният архив на писателя Христо Карастоянов е най-сериозното дарение в Държавен архив - Ямбол през тази година

Личният архив на писателя Христо Карастоянов, предоставен от съпругата му, е най-сериозното дарение в Държавен архив – Ямбол през 2024 г. София Карастоянова дарява всичко свързано с писателя, който си отиде от този свят в началото на тази година. Това разказа в интервю за БТА директорът на институцията Светлана Бъчварова по повод днешния Ден на българските архиви. Професионалният си празник в Ямболския архив посрещат с обогатени фондове и активно дигитализиране на документи. 
„Дарението съдържа всичко за човека и писателя Христо Карастоянов – много негови снимки, кореспонденции, писма, биографични данни, служебни документи, къде е работил и т. н. Съдържа наистина абсолютно всичко от неговата творческа дейност – прилежно събрано и строго систематизирано от самия него. Карастоянов е съхранил и историите около написването на всяка своя книга – от началото до края. Вътре са писмата му с Йордан Радичков, с президента Петър Стоянов, с кого ли още не“, разказва още Бъчварова.
Едно от последните дарения са и снимки, правени в началото на миналия век в Ямбол. Зад това стои любопитна история как се озовават в архива, за която БТА вече разказа. Това се случва благодарение на Мариана Кърк – българка, родена в Ямбол и живееща във Великобритания. Тя открива и откупува фотосите от онлайн аукцион. Успява да разплете и личната история на еврейско семейство, запечатана в тях. Снимките пропътуват хиляди километри, преди да постъпят във фондовете на архива.
Архивите у нас много се променят, развиват и отварят за широката общественост през последните години. Наред със събирането на документи, се цели и тяхното популяризиране. Променя се и схващането за архивите, че са скучни институции с хора в униформи и с ръкавели. Младите посетители стават все повече, обяснява още директорът на Държавен архив – Ямбол.
„В предходните години нашата дейност беше по-скоро в посока контролно-методическа работа във фондообразувателите, които бяха много – имаше много държавни и общински предприятия, сега вече почти няма такива“, коментира Светлана Бъчварова. 
По думите ѝ най-сериозното предизвикателство за Ямболския архив през изминалата година е било организирането съвместно с община Тунджа на фотодокументална изложба в Болград, посветена на народната певица Елена Янкова, която прекарва голяма част от живота си и е погребана там. 
Бъчварова открои също артистичното събитие с изложба „Ямболски истории: италиански щрихи”, по повод 145 години от установяването на дипломатически отношения между България и Италия, в което наскоро Архивът участва, както и организираната фотодокументална изложба, която проследява историята на къщата и рода Брънекови.
Усилията на служителите в Ямболския архив в момента са насочени към дигитализацията на протоколите на общинските съвети преди 1944 г., уточни директорът: „На община Елхово, Болярово и Стралджа сме приключили с техните протоколи. С Община Ямбол е малко по-сложно, защото там протоколните книги са много големи. Всичко, което се дигитализира, се вижда през публичната версия на информационната система, може да се търси по ключови думи.“
Процесът на дигитализация е доста труден и бавен, обясни архивистът. „Поради факта, че сме малко хора, техниката е ограничена. Това не е просто автоматично сканиране на документи. Не означава, че някой просто ще снима страниците в една протоколна книга. Прави се архивно описание на метаданните. В някои държави дигитализацията извършват външни фирми. Това обаче е много рисковано – да не се унищожи някой ценен документ от някой, който няма представа от работа с документи.“
Ямболският архив е създаден през 1959 година, припомни Светлана Бъчварова. Днес в него се съхраняват 2910 архивни фонда. Общият брой на архивните единици е 138 325. Ако се подредят в редица, общата им дължина ще е 1278,31 линейни метра.
Професионалният празник на българските архивисти се отбелязва на 10 октомври от 1951 г. насам. Тогава с указ на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерство на вътрешните работи и се поставя началото на централизираната архивна дейност в България.