Разкриването на дисциплината е част от дългогодишно сътрудничество между НХА и новосъздадения Институт за подводно наследство под егидата на ЮНЕСКО, като целта е в Бургас да се изгради и специализирана лаборатория за консервация на морски находки. Д-р Найден Прахов посочи, че липсата на такива тесни специалисти у нас в момента сериозно възпрепятства работата на археолозите. „Често пъти, намирайки важни и интересни артефакти, особено от желязо или органичен материал, се въздържаме от това да ги извадим. Оставяме ги на морското дъно, за да чакат добрите времена, когато ще имаме специалисти и инфраструктура, за да се погрижим за тях“, сподели той.
В лекцията си д-р Прахов представи историята на поверената му институция, която в началото на 2026 г. официално придоби международен статут под егидата на ЮНЕСКО, извървявайки дълъг път от създаването си като „База за морски проучвания“ в Созопол през 1978 година. Той подчерта, че страната ни притежава едно от най-богатите и отлично запазени подводни наследства в света. Специфичната безкислородна среда и наличието на сероводород в дълбоките води на Черно море консервират корабокрушения в продължение на хилядолетия. Като пример ученият даде мащабния проект Black Sea MAP (2015–2017 г.), при който на морското дъно бяха открити над 60 исторически кораба, включително отлично запазен гръцки ветроход на 2500 години, както и римски, византийски и османски съдове.
Освен подготовката на ново поколение специалисти, съвместно с НХА, сред основните бъдещи цели на Института за подводно наследство е и създаването на специализиран музей за морска история и археология, като в момента се работи по два проекта — за музей на черноморските цивилизации на остров Свети Кирик край Созопол и за черноморски музей в Бургас, допълни Прахов.