Любовта към българския фолклор вдъхновява разградчанката Павлина Атанасова да събира автентични народни носии

Страстта към фолклора кара разградчанката Павлина Атанасова да колекционира автентични народни носии, пазени от поколения българи повече от век. Любовта й към българското, към народното творчество и фолклорните танци започва още в детските й години. „Като чуя народна музика, нещо в мен трепва. Няма нищо по-прекрасно от народните танци и песни, а магията, която те придават на хората, не е възможно да представиш с думи, тя само може да се усети“, каза за БТА 35-годишната Павлина.
По професия Павлина е оперативен счетоводител. Разказва, че има капанска, бургаска и гръцка жилка. Освен народните танци хобита й са татуировките, рисуването, четенето на книги. Силни преживявания й доставят участията в различни събори. „С мъжа ми много обичаме да посещаваме български народни събори и фестивали. Облечени в нашите носии се потапяме в магията на фолклора и всички много ни се радват“, обясни Павлина Атанасова. Тя заяви, че обожава и животните. „Вкъщи си имаме котка и два африкански охлюва. Често се шегувам, че те са ми другите деца“, посочи младата жена. 
Павлина се захласнала по старинните български облекла преди десет години. „Красотата на нашите автентични носии винаги ме е удивлявала. Голямо желание имах да притежавам и аз традиционни за миналото на българите дрехи. След първата набавена носия последва втора, а после и трета, и така започнах да обогатявам сбирката си от народни облекла с нови експонати“, разказа родолюбката. В момента личната й сбирка наброява 11 пълни носии с всичките им части, а няколко са в процес на събиране. Те са от различни етнографски области – има капанска носия, от Северняшката, Шопската и Родопската област, от Странджанско-Сакарския регион, който спада към Тракийската област и от Пиринската. Колекцията й се допълва и от облекло със столетна история от Битолска област (Македония). По думите на Павлина възрастта на костюмите й варира между 100 и 200 години. 
Любимата на Павлина носия е капанската от района на разградското село Осенец, която по думите й е най-трудно окомплектова. Към нея има оригинална камилчена китка с конски косъм и истински момински плитки. Неизменна част от тази капанска носия е и пендарата. В колекцията й са още женски народни премени, които са били на бабите на съпруга й, на родопска певица и на жена от хаджийски род. Павлина обясни, че се интересува за историите на всяка една от носиите, но по думите й за част от тях информацията се губи след като е препродавана много пъти. 
Колекционерката обясни, че събирането на една цяла носия е доста трудоемко. Тя си набавя старинните облекла от хора, сайтове за продажба на антики, от събори. Павлина е благодарна на хората, които са й подарявали елементи от носии, част от отделните елементи си е набавяла чрез размяна с други колекционери.
Атанасова заяви, че пази старинните одежди при специални условия, като често ги почиства и проветрява. „Носиите ги прибирам в кутии, слагам понякога масло от лавандула против молци, понякога и листа от орех. Почистването е трудно, понеже шевиците пускат много боя и така останалата материя се боядисва“, обясни разградчанката. 
Облеклата от сбирката й са показвани на изложби, участвали са и в конкурси. С традиционното за капанците облекло тя печели втора награда от народния събор „Хайдут Генчо“. В последния ден от Панаира на киселото мляко и Фестивал на народните традиции и художествени занаяти автентичните народни носии от сбирката й бяха представени в ревю на централния площад в Разград. Костюмите облякоха момичета от Танцова работилница „Елбетица“ и Танцов ансамбъл „Булгарика“ към Центъра за работа с деца. В дефилето се включи и самата Павлина Атанасова заедно с петгодишната си дъщеря Стамена. Тя изказа благодарност към всички момичета, включили се в ревюто, за това, че в горещия ден са издържали толкова време, облечени с вълнените носии. Родолюбката от Разград изрази задоволство, че младите хора все повече ценят завещаното им от баби и прабаби като извор на българския дух и път към българските корени.