Лъвът на площад "Сан Марко" във Венеция може да е "произведен в Китай", смятат учени

Възможно ли е крилатият лъв на Венеция, който се извисява над площад "Сан Марко", да е рециклиран от Китай? Тази хипотеза излагат италиански изследователи в авторитетното списание Antiquity, предаде АФП.
Символ на града, бронзовата скулптура, която всяка година посреща милиони посетители на върха на една от двете колони, ограждащи лагуната, остава загадка.       Стилът й не съответства на местните стандарти от онова време. Скулптурата очевидно е имала друг живот, преди да бъде поставена на площада: първите й крила са били различни, ушите й са били скъсени, а главата й някога е била украсена с рога.  
"Не знаем кога е пристигнала във Венеция, къде е била преработена, кой я е създал, нито кога е била поставена на колоната, където може да бъде видяна и днес", обяснява в прессъобщение съавторът на изследването Масимо Видале от Университета на Падуа.
Статуята се споменава само в един исторически документ от 14 май 1293 г., когато вече е била повредена и е трябвало да бъде ремонтирана. Колоната от гранит, върху която се извисява лъвът, е пристигнала във Венеция малко преди 1261 г.
За да разгадаят мистерията, учените са анализирали изотопи на оловото. В археологията те се използват като геохимични индикатори, които позволяват свързването на металите с техните първоначални находища на руда.
Изследователите са били изненадани да установят, че използваната медна руда е добивана по долното течение на река Яндзъ в Китай.       Това е много по-на изток, отколкото са изказвали досегашните хипотези за произхода на статуята - венецианска леярна от 12-и век, Анадола или Северна Сирия от елинистичния период (323-30 г. преди Христа). 
Според авторите това всъщност може да е повторно сглобяване на т.нар. "чженмушоу" - "пазител на гробницата" от династията Тан (618-907). Това са същества с лъвски муцуни, пламтящи гриви, рога, крила на раменете и заострени уши.         Въпреки че са изработени от различни материали, тези скулптури, които са се запазили до наши дни, имат стилистични прилики с венецианския лъв, по-специално изпъкналата муцуна, странично разположените уши и ясно изразената гънка на челото.
Как лъвът е стигнал до Венеция? Може би в багажа на Николо и Мафео Поло, бащата и чичото на Марко Поло, предполагат авторите, цитирани от АФП.
Около 1265 г. тези пътуващи търговци са посещавали двора на монголския император Кубилай хан в Ханбалик (днешен Пекин). Възможно е да са открили там разглобена  скулптура от времето на династията Тан и да са били осенени от "дръзката" идея да я изпратят във Венеция, за да бъде преобразена, допускат авторите на изследването.