Майстор Иван Тонев-Гърбача е ушил ръчно повече от 150 мъжки костюма, възраждайки абаджийско-терзийския занаят

Майстор Иван Тонев-Гърбача е ушил ръчно повече от 150 мъжки костюма, възраждайки абаджийско-терзийския занаят. Той и Пловдивското читалище „Иван Вазов“ ще представят Пловдивска област при избора за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2024 година. Занаятчията е изработил ръчно български народни носии за певци и музиканти, за участници в исторически възстановки, за филмови и театрални продукции, разказа той в интервю за БТА.
Дюкянът на Иван Тонев-Гърбача се намира на улицата на занаятите в Стария град на Пловдив. Майсторът твори в автентичната възрожденска обстановка от седем години. Използва шаяци, памучни конци, игли и изработен за него железен аршин. 
Тонев е пенсиониран криминален инспектор. Работи като мениджър на екип в застрахователна компания, когато решава, че ще усвои абаджийско-терзийския занаят. Преди 12 години с приятели създават сдружението "Хайдути". Идеята им е да изчистят негативния образ на хайдутите и да им придадат светлината, която, по думите му, заслужават. За да пресъздадем вярно историята и епохата, трябваше да сме облечени подобаващо, разказа майсторът. Откриването на автентична носия се оказва трудно, а изборът сред тях малък, тъй като Тонев търси атрактивно мъжко облекло с по-богата гайтанена украса. Не открива и майстор терзия, който да му ушие костюм и да упражнява занаята в цялост. 
В търсене на автентични костюми и терзии, които вече у нас няма, Тонев открива майсторката на народните художествени занаяти Стойна Кръстанова. Тя бе творец, който тъчеше, багреше, везеше и шиеше национални костюми, разказа Тонев. Така Кръстанова му предава знанията си за шиенето на гайтан по традиционен начин. С първия си костюм печели грамота от фестивала на фолклорната носия в Жеравна.
През годините Тонев търси книги, стари илюстрации на костюми, обикаля музеи в страната от чиито фондове черпи информация. Разказва, че изработката на мъжки носии не е изследвана детайлно, както тази на женските. За това се шегувам, че някой като каже българска носия, всеки си представя красива българка, все едно мъже не е имало. Жената е в центъра на събитията като носиите са предимно празнични, сватбени. Мъжът е в сянка, както и сега е в черен костюм", каза терзията. По думите му при мъжките костюми се е търсило повече функционалност, но те също са носели своите послания. 
Тонев шие ръчно по описани на Захари Стоянов униформата на Георги Бенковски за филма "Записки на едно предателство" на режисьора проф. Георги Дюлгеров. Изработва и костюм на хайдутин за постановка на Камен Донев. Единични костюми мога да ушия, но за цяла продукция няма как, защото аз нямам шевна машина, шия на ръка и изработката на един костюм отнема около месец и половина, посочи майсторът.
От две години Гърбача обучава чирак. "Това не е художествен занаят и не е толкова атрактивен. Нещата стават бавно, бодовете са през 2-3 мм и много чираци са се отказвали, но се надявам занаятът да се запази", отбеляза Тонев.
Още във византийските източници се споменава, че по нашите земи се обличали с дебели връхни дрехи, разказа занаятчията. Абаджийството е производство на плат чрез тъкане на овча вълна, шиене на предимно мъжки връхни дрехи и украсата им с гайтани. "Терзийството е производно на него, но терзията шие с плат на клиента. Терзиите са били един вид диктатори на модата", посочи майсторът. През периода на Възраждането Пловдив е бил център на абаджийско-терзийския занаят. След Освобождението в града е имало Занаятчийско училище, където учащите се са били две години чираци и три години като калфи. Затова и най-често срещаните фамилии тогава били Абаджиеви и Терзиеви. Първото изписване на Пловдив като име на града е върху един абаджийски дюкян, пише в историята на града, каза още Тонев.