Маргарита Лилова: Навсякъде по света се появявам със съзнанието и самочувствието на българка


Навсякъде по света, където пея, след името ми пише България и аз се появявам със съзнанието и самочувствието на българка. Това е толкова естествено. Думите са голямата българска оперна певица Маргарита Лилова. Днес се навършват 90 години от рождението ѝ.
Тя е родена на 26 юли 1935 г. в Червен бряг. От дете обича да пее, а на деветгодишна възраст е приета в детския хор „Бодра смяна“.
През 1958 г. завършва с отличие Държавната музикална академия с пеене в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка и актьорско майсторство при доц. Михаил Янков.
На 20 януари 1959 г. Лилова дебютира на оперната сцена във Варна, в ролята на Мадалена от „Риголето“ на Джузепе Верди. Следва превъплъщение в образа на циганката от „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев. През 1960 г. изпълнява ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди. През третия си оперен сезон се появява успешно и в ролята на Амнерис от „Аида“ на Верди. 
Участието на певицата на Световния младежки фестивал във Виена ѝ донася лауреатство със сребърен медал. През 1961 г. взима участие в Първия международен конкурс за млади оперни певци в София и печели второто си лауреатско звание.
ОТ ВАРНЕНСКАТА ВЪВ ВИЕНСКАТА ОПЕРА
През 1961 г. е включена в групата на водещи певци на Софийската народна опера – Николай Гяуров, Димитър Узунов, Катя Попова, Юлия Винер, Надя Афеан, Любомир Бодуров, Асен Селимски и други – за първото турне в Западна Европа. 
В началото на 1962 г. Маргарита Лилова се явява на прослушване пред Херберт фон Караян в Щатсопер, Виена. „Отидох във Виена на 26 години по покана на Караян. Скокът беше огромен – от Варненската във Виенската опера. Там поех основния мецосопранов репертоар. Пяла съм над петдесет роли. Не всички бяха централни, защото бях така възпитана, че няма малки и големи роли, а има малки и големи творци“, разказва Лилова.
От 1964 г. започва нейното участие в Международния музикален фестивал в Залцбург и в други авторитетни форуми. Постоянен гост е на Комише опера – Берлин.
ЗВЕЗДА ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА
През годините Маргарита Лилова излиза на сцените на най-престижните оперни театри в света – миланската „Ла Скала“, лондонската „Ковънт Гардън“, парижката „Гранд опера“, на Залцбургските музикални тържества, както и в оперните театри на Хамбург, Берлин, Сан Франциско, Лос Анджелис.
Маргарита Лилова гостува в България с концерти и спектакли на „Варненско лято“ и в Софийската опера, както и с камерни песенни рецитали. В тези програми, наред с немските, френските, руските и италианските автори, често включва и български творби от Добри Христов, Георги Черкин, Любомир Пипков, Марин Големинов и Парашкев Хаджиев.
През 1968 г. Маргарита Лилова е на двумесечен гастрол в САЩ. Под заглавие „Прекрасно представление“ в. „Сан Франциско кроникъл“ изтъква, че българската певица Маргарита Лилова „…прояви изключителна многостранност от Ана в „Троянците“ до Фрика във „Валкирия“ и блестящо се изяви в трета роля – Азучена“. Забележително е какво потресаващо въздействие оказа върху слушателите сърцераздирателната, отмъстителна Азучена на Лилова, пише още изданието.
СЕДМИЯТ БЪЛГАРСКИ КАМЕРЗИНГЕР
На 16 ноември 1984 г. Маргарита Лилова получава най-високата титла на Виенската щатсопер – „Камерзенгерин“, която традиционно се присъжда на изявени певци в Австрия. Отличието ѝ е дадено като признание за нейното изключително изпълнителско майсторство. Маргарита Лилова е седмият представител на България, който заслужено получава авторитетното отличие, след Люба Велич, Тодор Мазаров, д-р Любомир Панчев, Венко Венков, Димитър Узунов и Николай Гяуров.
„Австрийците считат, че моето присъствие в тяхната държавна опера заслужава това признание. Но това е вид комплимент към националното ни изкуство – още един българин получава тази висока титла. А навсякъде по света, където пея, след името ми пише България и аз се появявам със съзнанието и самочувствието на българка. Това е толкова естествено“, коментира оперната прима. 
Последната роля на Маргарита Лилова е в „Хофманови разкази” от Жак Офенбах, но поради здравословни проблеми слиза от сцената.
През 1992 г. се явява на публичен изпит във Виенската музикална академия за мястото на професор, преподавател по пеене. Цялата комисия гласува с „Да“. Сред учениците ѝ е и дъщеря ѝ – Весела Златева (сопрано).
Умира на 13 април 2012 г. във Виена. През 2014 г. в София е поставена паметна плоча на Маргарита Лилова.
КОРОННИ РОЛИ, ДОСТОЙНИ ПАРТНЬОРИ НА СЦЕНАТА
Сред ролите, които изпълнява Маргарита Лилова са Азучена в „Трубадур“, Амнерис в „Аида“, Еболи в „Дон Карлос“, Улрика в „Бал с маски“, Емилия в „Отело“, Мадалена в „Риголето“, мисис Куикли във „Фалстаф“, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Принцесата в „Сестра Анджелика“, Дзита в „Джани Скики“ Иродиада в „Саломе“, Анина в „Кавалерът на розата“, Гея в „Дафне“ от Рихард Щраус, Ерда в „Рейнско злато“ и „Зигфрид“, Фрика във „Валкюра“ и „Рейнско злато“, Валтраут в „Залезът на боговете“, Кармен в „Кармен“, Ана в „Троянци“, Далила в „Самсон и Далила“, Нарие в „Медея“, Марцелина в „Сватбата на Фигаро“, Трета дама във „Вълшебната флейта“, Сляпата в „Джоконда“, Старата Мадлон в „Андре Шение“, Графинята и Полина в „Дама Пика“.
Маргарита Лилова е солист в пасионите и месите на Бах, месите на Хайдн, Моцарт и Шуберт, реквиемите на Моцарт, Джузепе Верди, Антонин Дворжак и Паул Хиндемит, „Стабат Матер“ от Джакомо Росини и Антонин Дворжак, „Миса солемнис“ и Девета симфония от Лудвиг Ван Бетовен, Втора и Осма симфония, „Песен за земята“ и „Песен за мъртвите деца“ от Густав Малер.
Маргарита Лилова е пяла на оперната сцена, заедно с Джузепе ди Стефано, Пласидо Доминго, Карло Бергонци, Биргит Нилсен, Рената Тебалди, Леони Ризанек.
/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, МИНФ, брой 2, 2 януари 1963 г.; в. „Работническо дело“, бр. 338, 3 декември 1968 г.; сп. „Дружба“, бр. 5, 1984 г.; в. „Работническо дело“, бр. 326, 21 ноември 1984 г.; в. „Отечествен фронт“, бр. 12016, 26 ноември 1984 г.; Бончев, Марин и Христо Нонов, Български оперни певци на сцената на Щатсопер Виена 1900-2000; Кой кой е в Българската култура, Варна, Славена, 1998, с. 300; https://www.registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=93&Itemid=140; https://musicaperpetua.com/portfolio-items/margarita-lilova/