Марсоходът „Кюриосити“ на НАСА отбеляза 4000 дни на Червената планета

Марсоходът на НАСА „Кюриосити" отбеляза 4000 марсиански дни, откакто кацна на Червената планета през август 2012 г., съобщават от НАСА.
Един ден на Марс е средно с около 40 минути по-дълъг, отколкото един ден на Земята.
След като стартира мисията си в марсианския кратер Гейл на 5 август 2012 г., марсоходът продължава до ден днешен да е зает с провеждането на научни изследвания.
Наскоро „Кюриосити“ сондира 39-ата си поред проба, след което вкара прахообразната скална маса във вътрешността си за подробен анализ. Последната проба е събрана от локация, наречена „Секвоя“ (всички обекти на проучване на мисията се кръщават на места в калифорнийската планина Сиера Невада). Учените се надяват, че пробата ще разкрие повече за това как са се развивали климатът и обитаемостта на Марс, тъй като този регион се е обогатил със сулфати - минерали, които вероятно са се образували в солената вода, която се е изпарявала, когато Марс е започнал да изсъхва преди милиарди години. В крайна сметка течната вода на четвъртата поред планета след Слънцето е изчезнала завинаги.
За да проучи дали на древния Марс е имало условия за поддържане на микробен живот, марсоходът постепенно се изкачва в подножието на петкилометровата планина Шарп, чиито пластове са се образували през различни периоди от марсианската история и предлагат информация за това как климатът на планетата се е променял с времето, поясняват от НАСА.
Въпреки че от 2012 г. насам „Кюриосити“ е изминал почти 32 километра в изключително студена среда, покрита с прах и радиация, той остава работоспособен. В момента инженерите работят по отстраняването на проблем с едно от двете основни „очи“ на марсохода - лявата камера с обектив с фокусно разстояние 34 мм. Освен че осигурява цветни изображения на заобикалящата марсохода среда, всяка от двете камери помага на учените да определят отдалеч състава на скалите по дължината на светлинната вълна, или спектъра, който те отразяват в различни цветове.
За тази цел се използват филтри, разположени на диск, който се върти пред обектива на всяка камера. От 19 септември насам дискът пред лявата камера е блокирал. Учените продължават постепенно да придвижват диска с филтрите обратно към стандартната му настройка. Ако не успеят да го върнат докрай, мисията ще разчита само на дясната камера с по-висока разделителна способност и фокусно разстояние 100 мм като основен източник на цветни изображения. В резултат на това ще бъде засегнат начинът, по който екипът проучва научните цели и маршрутите на марсохода. Дясната камера трябва да прави девет пъти повече снимки от лявата, за да покрие същата площ. Екипите също така ще имат влошена способност да наблюдава от разстояние подробните цветни спектри на скалите.
Наред с усилията за справяне с блокиралите филтри, инженерите на мисията продължават да следят отблизо работата на ядрения източник на енергия на марсохода и очакват, че той ще осигури достатъчно енергия за работа в продължение на още много години. 
Междувременно наземният екип е излязал в неколкоседмична почивка от 6 до 28 ноември, докато Марс е скрит зад Слънцето и комуникацията е нарушена.
Изстрелян на 26 ноември 2011 г., „Кюриосити“ е най-големият и ефикасен марсоход, изпращан някога на Червената планета.