Масовото измиране на видове през пермския период е продължило необичайно дълго време, смятат учени

Геохимици откриват в скали от ранния триас първото фосилно доказателство, че масовото измиране на видове през пермския период е продължило необичайно дълго, съобщи Физ.орг. Според учените това се случило, тъй като скалите на дъното на земните морета през тази епоха не са поглъщали, а са отделяли големи количества въглероден диоксид много дълго време. 
Обикновено климатичната система на Земята се възстановява в продължение на 100 000 години след значително изхвърляне на въглерод като например при вулканичното изригване, предизвикало масовото измиране в края на пермския период. Процесът, при който се отделя въглероден диоксид, води и до образуването на глина в океана и задържа въглерода в океана и атмосферата.
До това заключение стига екип от учени под ръководството на Тери Исън, старши изследовател в Университета в Уайкато, Нова Зеландия. Геохимиците вземат проби от шисти и силициев диоксид, които се намират на дъното на моретата на днешните Япония, Норвегия и Нова Зеландия. Анализите на изследователите показват, че във всички тези скални проби количеството литий се е увеличил драстично преди около 252 милиона години, което показва силна промяна в баланса на геохимичните процеси, свързани с поглъщането и освобождаването на въглероден диоксид.
„Образуването на морска глина вероятно играе решаваща роля в регулирането на климата и въпреки това има толкова много неща, които не разбираме за този процес“, каза д-р Исън. „Това проучване дава нови сведения за цикъла на въглерод и силициев диоксид на Земята и динамиката на климата през ранния триас. Сега разполагаме с доказателства, че процесът на изветряване е било от решаващо значение за поддържането на високи нива на CO2 и температури, което има значение за разбирането на настоящите климатични процеси“.
Изследването е публикувано в изданието PNAS на Националната академия на науките на САЩ.