Между БНР и БТА във Варна има единодействие, каза кореспондентката на радиото Даниела Стойнова

Между БНР и БТА във Варна има единодействие, разбирателство и съвместна работа. Това каза кореспондентът на Българското национално радио (БНР) в града Даниела Стойнова, която гостува в Националния пресклуб на БТА във Варна за представянето на февруарския брой на списание ЛИК на тема „БНР 90 години по-късно“. Стойнова започва работа в Радио Варна след конкурс през 1993 г. Скоро след това става кореспондент на БНР. Тази година тя получи наградата „Златен глас“.  
По повод 90-годишнината на националното радио, Стойнова припомни как се е работело като кореспондент преди години, когато нямаше електронна поща и мобилни телефони. „Всичко ставаше на запис по стационарни телефони. Съществуваше т.нар. ТИЦ, има го и до днес, но е съвсем различен. Обаждаш се, броиш едно-две-три, и те записват. Всичко ставаше на магнетофонни ленти, с които работеха монтажисти“, разказа тя и припомни, че тогава журналистът е носел тежък касетофон при работата си на открито. В студено време записаният глас излизал много бавно и звучал басово, затова после се налагало звукът да се коригира.
Микрофонът беше като снайпер - дълъг, метален. Той направо стряскаше събеседниците и така журналистът вдъхваше респект, спомни си още кореспондентката. Трудност за отразяване в миналото са били инцидентите на улицата. „Първо ни дадоха станции, тежки по 2-3 килограма. Когато ги настройвахме, се чуваше на няколкостотин метра и всички се обръщаха. За да предадем информацията си, се обаждахме с фонокарти от улични апарати“, каза Стойнова. Друг проблем при работата в „аналоговата ера“ за нея е било търсенето на събеседници, тъй като е ставало на стационарен телефон, през секретарки, които си криели началниците. Тя обаче смята, че в онези времена хората са били по-цветни и интересни.
Според кореспондентката на БНР Варна е изключително труден град за отразяване, защото хората никога не са доволни. „Един от кметовете каза, че не може да разбере защо никога местните не са благодарни, а това има своето обяснение. Варненци са морски хора, 90 на сто имат роднини, които са пътували по света. Те са информирани и затова са и критични, и взискателни“, уточни тя и допълни, че винаги се изисква време за свикване с атмосферата на града за тези, които не са местни. Освен това Стойнова припомни, че във Варна има много етноси, но силата на града е, че между тях съществува голяма толерантност и една до друга стоят църква, джамия, синагога, католически храм, арменска църква. Другото безспорно е, че туристите намират в крайморския град много интересни места, исторически забележителности и разнообразни културни събития, които също правят Варна трудно за отразяване място. 
Попитана каква е разликата между радиото и другите медии, Даниела Стойнова каза, че радиото наистина е магия, защото е навсякъде. „Можеш да правиш всичко и да слушаш радио. За водещия обаче то е безпощадно, тъй като трябва да може да говори и да обяснява така на хората, че да го разберат. Случвало ми се е на протест, след като се представих, събеседникът ми викна към другите да дойдат да ме видят, защото дотогава само са ме слушали. Това сме за хората – един глас, чийто собственик не се знае как изглежда. Все пак радиото е най-масово средство за информация“, сподели журналистката.