„Микеланджело и последиците“ е името на голяма експозиция в музея Албертина

Виенският музей „Албертина“ показва в голяма експозиция как майсторът на Ренесанса Микеланджело Буонароти преоткрива античния идеал за човешкото тяло  и постига революционен напредък  в пресъздаването на човешката анатомия. До шедьоври на Микеланджело се нареждат творби на Рафаело, Дюрер, Рембранд, Рубенс, Мeнгс, Батони, Климт и Шиле, които разработват своето виждане за голото тяло. Някои подражават, други отхвърлят идеала на Микеланджело.
Изложбата „Микеанджело и последиците“ разказва за появата и властта на канона, постепенната загуба на значението му и неговия разпад, за канона, характерен за актовите творби на Микеланджело и начина, по който се отнасят към него следващите поколения.
Богатата графична колекция на „Албертинa“ дава възможност за съпоставяне на идеала на Микеланджело, въплътен по впечатляващ начин в рисунките и скулптурите му като атлетично и силно мъжко тяло, характерно с пределното си напрежение. 
Класическият акт в рисунките на Микеланджело, Рафаело и Бекафуми, Да Волтера или Салвиати, търси хармоничен баланс между стандартизираните пози, изследването на анатомията от античните скулптури или разчленяването на телесни части по формализирани или близки до естествените пропорции.
Експозицията показва противоположните позиции на Рембранд и Рубенс, ярки представители на барока. Докато Рубенс работи с реалния, живия модел и събужда античната голота за живот по нов начин, Рембранд не се страхува да покаже грозотата на реалното тяло, на човека в неговата преходност и слабост. 
В класицизма се запазва типът на красивото и мускулесто голо мъжко тяло. Близо 200 години след смъртта на флорентинския майстор продължението на канона на Микеланджело продължава да е преобладаващ в представата за идеалния акт. Художници по онова време като Антон Рафаел Менгс или Помпео Джироламо Батони създават произведения, повлияни от Микеланджело. 
Дори по времето на Климт и Шиле се срещат творци, които рисуват подобни атлетични героични образи, подобието е външно, без духовната дълбочина на Буонароти. Създаденият от Микеланджело канон е преминал своя зенит, представянето на мъжкия акт като символ на героичен индивид намира все по-слаб резонанс в модерното общество.
Изложбата е под знака на историческата даденост – в продължение на столетия мъже рисуват мъже, а и жените са рисувани от мъже. За изкуството жената е като обратната страна на луната, знае се, че съществува, но е terra  incognita. В малкото примери от 17 и 18 век изложбата показва нереалистичния идеал за жена. Дълго време представянето на гола жена е било дискриминирано и заклеймявано чрез нейното идентифициране с порока, безнравствеността и нагона. Безнравствеността на жената носи смърт и грях, добродетелите са обвити в дълги надиплени дрехи. Противообразът на добродетелната жена е голата, описвана като вещица, изкусителна Венера.
Краят на експозицията е столетието, в което канонът на Микеланджело е изгубил своя авторитет, култът към женската красота в стил сецесион с произведения на Густав Климт е противопоставен на грозотата и патологизирането на сексуалността на акта от Егон Шиле.
Изложбата може да бъде посетена до средата на януари. 
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)