Министерство на културата (МК) следва да встъпи в позицията си, която му е отредена, а именно да закриля интелектуалната собственост. Това каза новият експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“ в Министерството на културата Димитър Димитров, при днешното заседание на Комисията по култура и медии, която разглежда установени дефицити в действащата система за колективно управление на права, произтичащи от липсата на утвърдена тарифа за препредаване на аудиовизуални произведения, включени в телевизионните програми.
На заседанието присъстват представители на Министерството на културата, „Филмаутор“, Алианс на технологичната индустрия, „Музикаутор“, Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП), „Артистаутор“ и ПРОФОН.
Димитров посочи, че е част от екипа на Министерството на културата отскоро, по покана на ръководството на министерството, като подчерта, че част от присъстващите на заседанието го познават в професионален план и знаят за стремежа му „да бъда максимално равноотдалечен от всички заинтересовани групи".
„Беше ми възложено и участвах в провеждането на общ анализ на досегашните действия по промяна на законодателството. Крайното становище от анализа беше, че Съветът за защита на интелектуалната собственост следва да разгледа текстовете, които предстои да бъдат допълнително доработени", посочи Димитров.
Според него има разпоредби, които трябва да бъдат доуточнени и усъвършенствани, така че „трябва да бъдем максимално справедливо отдалечени от всички заинтересовани групи, поради простата причина, че въвеждането на тарифа или условия за създаване на тарифа за една група може да се окаже несправедливо за друга, което може да постави ръководството на Министерството на културата в незавидната позиция да бъде обвинено в лобизъм или конфликт на интереси - нещо, от което се стремим да избягаме".
По думите на Димитър Димитров, при направения анализ е извършена работа по проекта за закон за изменение и допълнение и са функционирали работни групи, но „има текстове, има разпоредби, които са меко казано притеснителни при изработването, и не следва да бъдат предлагани за обществено обсъждане на този етап. По тези текстове трябва да се произнесат и останалите членове на Съвета за защита на интелектуалната собственост, които имат отношение към въвеждане и промените в законодателството или законодателната рамка, да не говорим, че Съветът сам по себе си е консултативен орган към Министерския съвет и има функцията да определя цялостната държавна политика по закрилата на обектите на интелектуалната собственост".
В своето изказване Димитър Димитров припомни, че в миналото е бил активен участник в процесите по изваждането на България от т.нар. „Специален доклад 301“ преди присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) , като именно заради този опит експертната му подкрепа е била потърсена от ръководството на министерството.
„Това, което се стремим да направим и през Съвета е да постигнем резултат, така че България като страна член на ЕС, да излезе от този списък, в който се намира за поредна година. Като страна под наблюдение е редно с общи сили от Комисията по културата и медиите да направим така, че страната ни да излезе от този специален доклад", отбеляза Димитров.
„Законът за авторското право е сред най-често променяните и „разтягани“ нормативни актове, като често измененията са правени така, че да удовлетворят различни участници в процеса", посочи Димитров. По негово мнение е необходимо създаването на допълнителни процедури или методика, която да гарантира стабилност на законодателството и предварителна оценка на последиците от всяка наложена промяна.
„България е крайно неуместно да бъде сравнявана с останалите държави членки на Европейския съюз по отношение на прилагането на законодателството за защита на интелектуалната собственост там, защото в България географията, пазарът, манталитетът и подходът са различни. Ние трябва да намерим начин, по който нашето законодателство да съответства на нашия пазар", коментира Димитров.
В обобщение Димитров каза, че „Министерството на културата не може да бъде ангажирано пряко и единствено със защитата на интересите на отделни органи за колективно управление на права и трябва да отчита и изискванията на пазара".
Той изрази несъгласие с предложения, които извеждат административно-наказателните разпоредби извън закона, определяйки това като „недопустимо, тъй като би лишило МК от възможността да защитава активно интелектуалната собственост. По думите на Димитров „задължение на Министерството на културата е да прилага както националното, така и европейското законодателство в сферата на интелектуалната собственост".