Много по-силни можем да бъдем, ако вземаме уроците от историята и за доброто, и не повтаряме грешки, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Може да се получат много уроци от историята и на мен се падна да управлявам една институция - Българската телеграфна агенция (БТА), която е на 127 години. Много по-силни можем да бъдем българите, ако вземаме уроците и за доброто, и не повтаряме лоши грешки, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев при участието си в предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия (БНТ) на 19 декември. 
Тази година отбелязваме 1170 години от първата графична система на българския език - глаголицата, на светите братя Кирил и Методий, която после е развита в кирилицата. Има един факт, който би трябвало да ни обедини - на еврото ще пише с нашите букви, отбеляза Кирил Вълчев.
Общественият съвет на БНТ покани БТА и Българското национално радио (БНР) да обсъдим предложение за отбелязване на 1350 години България. След като разговаряхме с историци, Българската академия на науките (БАН) веднага ни подкрепи и се съгласихме, че България е в Европа от 14 века - през 632 г. при хан Кубрат, Стара Велика България, в днешните украински земи и не трябва отбелязването да прилича на 1300 години България, а да се опитаме да използваме знаменателни годишнини в българската история, които са от значение за европейската история, за да покажем на нашите млади хора, че България винаги е била в Европа, каза генералният директор на БТА. 
Както писа БТА, на 3 декември в Националния пресклуб в София беше представен апел на български историци, археолози и обществени дейци по повод отбелязването на 1400 години от създаването на българската държава, което ще се състои през 2032 г. Така група от големи български учени се присъединява към обявената съвместна инициатива на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и на Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа“, с подкрепата на Българската академия на науките (БАН) за отбелязването по най-тържествен начин на бележити годишнини, каза тогава генералният директор на БТА Кирил Вълчев на пресконференция. 
В БТА направихме шрифт, който нарекохме ЛИК и предлагаме на всички институции, които искат да го използват, за да можем да се върнем към онези корени на нашите букви, при учениците на светите братя Кирил и Методий. Възложихме го на Националната художествена академия и сега вече имаме единен облик, това е полезно за цялата ни държава - да има единен облик, дори с буквите, които пишем, отбеляза Вълчев.
Генералният директор говори и за още един юбилей - за отбелязването на 150 години от избухването на Априлското въстание. Кирил Вълчев цитира Захари Стоянов, че двайсетина българи се събират, за да вземат решение за въстание. Генералният директор на БТА изреди имената им и тяхната възраст, като отбеляза, че те са били много млади. Трябва да се доверим повече на младите и даде пример с БТА, като отбеляза, че до скоро всеки пети беше пенсионер, а сега всеки пети е студент. Преди правихме ментори на младите, хората, които са с опит, а сега плащаме на младите, за да бъдат ментори и да обучават възрастните, отбеляза Кирил Вълчев. 
Попитан каква е ролята на журналистиката в размирни времена като сегашните, генералният директор на БТА отговори, че журналистиката има две страни - едната е новинарството, чистите факти, за това отговарят информационните агенции по света като БТА. Факти, без оценки, без прилагателни, да разбереш какво е станало, кой е казал нещо, какво е казал, без да се изкушиш да го коментираш, да го анализираш. Но това е работа на друга част от журналистиката - това е публицистиката, и България винаги е имала големи публицисти. Начинът да заставаш на страната на народа е като питаш, отбеляза Вълчев. България, нашият народ, имат полза от двете страни на журналистиката - да получават фактите от БТА, но да се чуват и тежките, трудни въпроси от българската публицистика, допълни генералният директор на БТА.
На въпрос какво е бъдещето на една информационна агенция в света на изкуствения интелект, Кирил Вълчев обясни, че можем да се страхуваме от изкуствения интелект, мнозина го правят, но можем да видим в него откриването на печатарската машина и хоризонтите точно пред медиите. "Аз предпочитам да видя второто", каза той. И отбеляза, че една от идеите за втория му мандат, начело на БТА, е създаването по модел, какъвто има Ройтерс и в Синхуа - БТА институт.
Поне петнайсетина организации в България работят върху изкуствения интелект - от институти на Българската академия на науките, през университетски лаборатории и да достигнем до различни сдружения, и да съберем потенциала на всички тях, за да ги попитаме какво той може да ни помогне в медиите, каза Кирил Вълчев. И добави, че ще се разработят конкретни за българския език продукти, които да се използват както в БТА, така и от другите медии. Но по важното е естественият интелект и инвестирането в него, подчерта Вълчев.
Генералният директор на БТА каза, че възнагражденията в медиите изостават - за журналистите в обществените медии, а те са мерило за останалите медии. Имаме нужда от журналисти, които да задават въпроси, и от журналисти, които  да пишат публицистиката като Христо Ботев и на Захари Стоянов, каза Кирил Вълчев.