Моята мисия е не само да събера и запазя котленските килими, a да показвам красотата им на хората, казва колекционерката Петя Янева

Моята мисия е не само да събера и запазя котленските килими, a да показвам красотата им на хората. Това каза в интервю за БТА колекционерката Петя Янева, която представи над 20 експоната от личната си колекция в  „Художникът и килимът. Модели за котленската килимарска школа“ в изложбената зала „Лубор Байер“ в Стара Загора.
Янева разказа, че интересът ѝ към котленските килими се заражда преди малко повече от три години и започва от любопитство и един подарък, който получила по време на изложба в Медвен, село до Котел. 
„Когато видях килимите, подредени на тази първа изложба, бях много впечатлена. Исках да вляза в детайли как са тъкани, защо са тъкани и каква е историята им. Защото зад изработката на един котленски килим не стои само труд, а и много творчество“, допълни тя. И обясни, че има художници, които са измисляли моделите, но всяка тъкачка е вкарвала нещо от себе си, пък макар и чисто цветово да съчетае подходящите нюанси на цветовете и да ги композира при изготвянето  на елементите. „Един килим не се повтаря никога буквално, а всяка една тъкачка е успявала да подреди елементите спрямо размера, който трябва да изпълни“, отбеляза Петя Янева.
Днес колекционерката притежава над 200 котленски килима, които купува от различни места, дори казва, че „спасява“ килими, които са изнесени извън България, като ги откупува, за да ги върне у нас. 
„Това, което ние искаме да покажем с тази изложба, е, че зад килимите освен всичко останало стоят и много художници, които са работили за тях и те да се вписват в модните тенденции. Залагайки на елементи от старокотленските килими, те ги разнообразяват и ги правят актуални за времето“, обясни Янева.
Тя подчерта, че събира котленските килими и се опитва да ги популяризира, защото смята, че е нещо, което трябва да бъде видяно, разбрано и да бъде припомнено на хората, тъй като в годините са го забравили. „Много голяма част от самите котленци, които са притежавали тези килими, в един момент са започнали да ги неглижират и да отпадат като модна тенденция“, допълни Петя Янева. И поясни, че някога тези килими са били задължителен елемент от бита на хората и дори е било признак за престиж колко броя ще имат в дома си.
Според Янева котленските килими винаги имат някаква символика и всеки един модел означава нещо. Те най-често са тъкани по специални поводи-  сватба, раждане на дете или нещо друго, което е имало значение в живота на хората. 
Сред най-ценните експонати, които притежава, е килим, носещ името „Котел“, но наричан от тъкачките „Гробницата“,  защото е бил изключително труден за изпълнение и те са се загробвали, докато го правят. 
Именно за този килим кураторът на изложбата Дора Куршумова, която изследва котленските килими, разказа пред БТА, че е открила, че представлява карта на Котел. 
В експозицията има представени и килими, дело на художника проф. Стефан Баджов. Сред тях е „Царската пътека“, за който е  характерно, че има символ като герб. „Наскоро открих, че този герб е част от одеждите на Десислава от Боянската църква, което е стенопис от 1259 година. Проф. Баджов, когато е проектирал този модел на царски килим, е използвал фризове от старобългарски книги. По този начин със средновековни елементи той изгражда този килим, наречен царски“, обясни изследователката.
Куршумова посочи, че котленските килими винаги са се тъкали на вертикален стан и Котленската килимарска школа е била самостоятелна, като е изминала дълъг път в развитието си. „Един килим се тъче поне два месеца, в зависимост от големината и сложността му“, каза кураторката на експозицията. И подчерта, че килимите са имали ритуална функция и са били задължителна част за всеки чеиз.
Изследователката допълни, че през 1922 година в Котел е създадена фабриката на братя Бояджиеви. Там са произвеждани много килими и се е славила с много голям износ и добро име на международния пазар.
„Фабриката е имала тест за проверка за качеството на тъкане на килимите. Той се изразявал в това, че килимът трябва, след като е навит на руло, да стои прав“, обясни Куршумова. А друг характерен белег на произведените от тази фабрика килими е вплитането на червени и зелени нишки по цялата дължина, или т.нар. трикольор. „Това е било знак за автентичност, въведен заради гордостта, че са българи“, каза тя.
Дора Куршумова посочи, че  идеята на самата изложба е да се покаже, че един килим може да не е постлан само на пода, а може да украсява сполучливо стая в къщата.
БТА припомня, че експозицията в Стара Загора е първата подобна представяна у нас и показва килими, датирани от края на XIX и началото на XX век до по-късни десетилетия.