Моментът на влизането на България в еврозоната е исторически, според доц. Владимир Ценков
По думите на доц. Ценков въвеждането на еврото представлява възможност както за обществото, така и за икономиката. Той определи присъединяването към еврозоната като „върха на нашата финансова история“, отбелязвайки, че през последните повече от 30 години България е преминала през почти всички възможни финансови и парични режими.
„Ако направим ретроспекция още от 1989 г, когато най-голямата българска банкнота беше 20 лева, само три години по-късно 20 лева беше най-малката купюра, стигнахме до банкноти от 1000 лева, 10 000 лева, голямата инфлация през средата на 90-те, банкнотите от 50 000 лева, след което естествено дойде валутният борд, деноминацията, приемането ни също в ЕС, което беше свързано с едно значимо покачване на доходите на населението, на спестяванията, на инвестициите, за да стигнем сега до приемането на еврото“, коментира доц. Ценков. Според него тези 30-40 години са един не много дълъг исторически период, в който българското стопанство е преминало през значими промени, за да достигне до „този венец, който е вече приемането ни в еврозоната“.
По думите на доц. Ценков с влизането на страната в еврозоната, България става не само една интегрална част, но и основна функционална част на тази зона. Българска народна банка участва в създаването и осъществяването на практика на паричната политика на Европейската централна банка. „Бих казал, че отново от 1997 г. насам БНБ ще може да провежда парична политика, и то наравно с всички останали държави, които са в еврозоната, което също е доста значимо", допълни университетският преподавател.
Според доц. Ценков процесът по въвеждане на еврото е преминал нормално, което е резултатот голяма предварителна подготовка, осъществявана през последните години от всички отговорни институции. Българският гражданин научи своите финансови уроци в последните 40 години, каза още преподавателят и допълни, че част от тях са били свързани със загуби, имайки предвид инфлационните процеси от 90-те години на миналия век. „Така че българският гражданин е подготвен за промени във финансовата ни система, ако мога така да се изразя, но мисля, че е безспорно, че това е един положителен акт в дългосрочен план“, каза още доц. Ценков.