Ректорът на Шуменския университет проф. Наталия Витанова благодари на Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и на чл.-кор. проф. Иван Русев за представянето на книгата. Тя подчерта, че те са дали възможност на учени от висшето училище да участват в това издание. "Не мога като ректор да не се гордея с това, че четирима преподаватели от университета участват в монографията", подчерта проф. Витанова.
Тя добави, че четейки заглавието, се е замислила, че периодът, който визира книгата (XV – началото на XX век), е доста интересен, защото това е времето на великите географски открития, когато се раздвижва търговията, която е важна за стопанството. Това е времето на меркантилизма, на индустриалната революция, един от големите скокове в цивилизационен план, когато от ръчен труд преминаваме към автоматизация на производството. Това е времето на Адам Смит и Карл Маркс, когато се оформят двете основни икономически теории, каза ректорът на Шуменския университет.
"Стопанската история на българите в Османската империя" е един впечатляващ труд, в който усилията си е вложил солиден авторски колектив от специалисти и мисля, че беше крайно време да се появи един такъв труд, посветен на стопанската история на българите", каза доц. Тодор Тодоров, декан на Факултета по хуманитарни науки в Шуменския университет.
Емил Спахийски, директор на издателство "Аз-буки" поздрави присъстващите с Международния ден на книгата и авторското право, който се отбелязва днес. Той говори и за работата по издаването на монографията.
Проф. Иван Русев каза пред присъстващите, че в създаването на изданието са участвали общо 27 учени, след тях 11 професори, шестима доценти и 10 главни асистенти и доктори. Той посочи, че те са от български и турски висши училища, от БАН, представители на музеи и други научни организации.
По думите му в монографията основни теми са периодизацията, българската икономическа мисъл, монетната циркулация, османската законова рамка, аграрното развитие, градското стопанство, вътрешната и външната търговия, публичните финанси, протоиндустрията, панаирите, занаятите, модерната търговска култура, предприемачеството, модерното счетоводство. Сред изследваните теми попадат още вакъфът в българските земи, аскерските чифлици, категориите население със специални задължения в стопанския живот, българите и доставките на зърнени храни в Османската империя, тютюнът, стопанската дейност на българите в Солун и фирмата на Евлоги и Христо Георгиеви.
Проф. Русев добави, че всички тези теми са представени на базата на постиженията по тях в нашата историография. "За целия османски период българите съжителстват в Османската империя заедно с други около 80 народа. Не е възможно да поставим строг разделител, затова нещата са представени в тяхното развитие, в тяхната специфика, като основно акцентът пада върху българите, но невинаги можем да ги отделим, да ги разграничим", посочи той. Проф. Русев каза още, че монографията се спира и на стопанската история на българите от началото на двадесети век до края на Османската империя, защото след Освобождението на България редица българи остават поданици на империята.
През декември 2025 г. проф. Иван Русев каза за БТА: "Целта ни с тази монография беше да създадем книга, която да е интересна както за специалистите, така и за по-широката аудитория. Това не е издание, което се прочита веднъж и се оставя. Това е книга, към която винаги ще се връщаме по различни поводи.
Монографията на чл.-кор. Иван Русев "Стопанска история на българите в Османската империя" е идея, която възниква през 2022 г. и е развита с последователност, научна отдаденост и високи академични стандарти. Това каза през март т.г. председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева.