Скулпторът Павел Койчев в „Час ЛИК” на БТА: Няма материал, който да не е годен или достоен за правене на изкуство

Той е един от най-значимите български скулптори. Роден е в София през 1939 година. От първата си самостоятелна изложба през 1982 година до днес, е неизменно присъствие в българския и международния художествен живот.
Негови произведения са част от колекциите на Националната галерия и Софийската градска художествена галерия, както и на множество галерии и частни колекции в Европа и САЩ. Той представя България на Международното биенале във Венеция през 2002 г .и 2012 г., участва в престижни форуми, включително в централата на ООН в Ню Йорк.
Творчеството му е белязано от постоянен експеримент – с форми, пространства и материали. От бронз и оникс до слама, кал и стиропор – за него скулптурата не е просто обект, а живо присъствие, което влиза в диалог със средата и човека. Носител е на редица престижни отличия, сред които наградите „Златен век“ на Министерството на културата и „Аполон Токсофорос“.
Но отвъд всички биографични факти, той е творец, който продължава да задава въпроси – за човека, за природата, за вътрешния ни свят и за онова, което остава невидимо, но съществено. Това е Павел Койчев, който днес е гост в „Час ЛИК” на БТА по повод новата си изложба „Общуване“ в Националния дворец на културата (НДК).
„Знаете ли… Много е трудно след толкова много форми, които съм създал, много е трудно постоянно да създаваш някакви нови фигури. И това е моето предизвикателство като скулптор. Това е основното, което ме интересува в изложбите, които правя. Темата е повод, причина, може би, но основното е скулптурата“, каза той. 
За мен скулптурата е най-елитарната форма в изобразителното изкуство. Тя е върхът. Като си помислите, че скулптура има отпреди хиляди години, от неолита още. Тя е най-елитарната част, допълва още именитият скулптор. 
По думите му скулптурата е да отнемаш. Моделирането е да прибавяш. И то… в днешния свят май се върви към моделирането. То прибавя, прибавя, прибавя… А трябва да се отнема, да се дълбае навътре. Така го мисля аз. И затова скулптурата е много висш пилотаж, отбеляза още Павел Койчев.
Той е категоричен, че няма материал, който да не е годен или достоен за правене на изкуство. „Няма! Както няма обект, който да не е достоен за изкуство. Въпросът е как и кой го прави. В изкуството е как“, посочи той.
Скулпторът обясни, че много неща, които правим ние в изкуството, са някак си мъртвородени. „Така че няма значение как ще ги представят, кой ще ги гледа… То, ако не е живородено, нищо не го спасява“. 
В анкетата на „Час ЛИК“ го срещаме задочно с доц. д-р Стефан Иванов и студентите София Дочева и Борислава Нинова от катедра „Скулптура“ на НХА. И тримата изразяват възхищението си от работата му, а след това му задават въпроси. 
В „Час пикс“ Павел Койчев ще се върне в далечната 1984 г. с кадър от изложба във Варна. Ще разкаже за участието си във Венецианското биенале през 2012 г. и за експозицията му „Преносителят“, вдъхновена от романа на Валери Стефанов „Изгубените магарета“. 
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.

 
Екип подкаст:
Ваня Сухарова – автор и водещ
Силвия Пешева, Валя Ковачева - монтаж,
Красимир Михайлов - оператор студио,
Емил Александров - оператор видео,
Стефан Ковачев - социални медии,
Леонора Константинова - графичен дизайнер
Отдел „Фотоархив“
Боряна Тончева - ръководител „Студио БТА“,
Емил Граничаров - шапка,
Даниел Димитров – идея и концепция