Музеят „Леополд“ представя най-голямата досега ретроспективна изложба на австрийския експресионист Макс Опенхаймер. Роден във Виена, този художник и график променя своя почерк в общуването си с именити свои съвременници и има значителен принос за изкуството на модернизма.
Още от раните си години той става известен и излага произведенията си в Европа. В годините 1912 – 1938 нееднократно живее в чужбина – в Берлин, Париж, Женева и Цюрих, като междувременно винаги се връща в родния град. Запознава се с изявени представители на модернизма – Оскар Кокошка, Егон Шиле, Паул Касирер, Адолф Лоос и Зигмунд Фройд, влияе се от различни определящи тенденции в изкуството, сред които са кубизмът и футуризмът.
Роден през 1885 година в буржоазно семейство на интелектуалци, Макс Опенхаймер посещава 15-годишен Академията за изобразителни изкуство във Виена, три години по-късно се премества в Прага. Участието в Международното художественото изложение във Виена през 1908 г. и през 1909 г. му носи известност и контакти с други прогресивни художници като Оскар Кокошка, Егон Шиле и Алберт Парис Гютерсло. По това време Виена се характеризира с радикално преориентиране на художествената сцена и модернизиране на съществуващите парадигми. Промяната в концепцията за обекта и концентрацията за улавяне на същността на човешкото същество е причина за последователна стилистична трансформация в творбите на Опенхаймер. Негови примери за подражание са Рембранд, Ел Греко, Либерман и Ван Гог. Художникът е един от първите, които играят активна роля в оформянето на прехода към експресионизъм в изкуството. Показаните в изложбата портрети са доказателство за появата на новия стил. През 1910 г. Опенхаймер вече е известен художник, галерии и музеи в Австрия, Германия и Швейцария показват негови творби. Музеят "Леополд" се фокусира върху ролята на художника като характерен творец и отношението му към Егон Шиле и Оскар Кокошка.
Първоначалното приятелство между Опенхаймер и Кокошка – представители на австрийския авангард - прераства в открита враждебност. Каква е причината за тази вражда? През 1911 г. Опенхаймер проектира плакат за своя изложба в известната мюнхенска галерия „Танхаузер“. Кокошка го обявява за плагиатор с обвинението, че това е копие на рекламния мотив, който той е създал през 1910 г. за списание „Дер Щурм“ - двата плаката могат да се видят в музея "Леополд" – и се обръща към международен кръг от свои познати. В писма и списания Кокошка дискредитира работата на Опенхаймер. Съперниците никога не постигат примирие.
С Егон Шиле го свързва истинско приятелство. Двамата се запознават през 1909 г. Приятелските отношения между Опенхаймер и Шиле се проявяват в съвместната им работа, както и във взаимното вдъхновение и висока оценка на създадените произведения. Всеки от художниците рисува неколкократно портрет на своя приятел. Експресионизмът и радостта от експеримента са характерни за тяхното творчество. Освен това се движат в един и същи кръг от колеги и колекционери, сред които Густав Климт, Артур Рьослер и Оскар Рьослер. След преместването на Опенхаймер в Берлин през 1912 г., контактите им се разреждат. Първата световна война и внезапната смърт на Шиле през 1918 година слагат край на това приятелство.
Музеят „Леополд“ излага и произведения, чиито сюжети са почерпени от митологията, в които художникът дава израз на нараняванията, нанесени му от Кокошка, антисемитизма и обществения остракизъм поради неговата хомосексуалност, изобразявайки се като мъченик. Могат да се видят и натюрморти, графики и рисунки, които Опенхаймер създава в различни периоди от творчеството си. Той рисува и концертиращи музиканти, самият Опенхаймер е добър цигулар, пише текстове за строежа на цигулката и е колекционер на старинни струнни инструменти. Музеят се спира и на този аспект на многостранния му талант.
След като националсоциалистите идват на власт през 1938 година художникът с еврейски корени емигрира в САЩ през Швейцария. Ателието му във Виена е разбито, редица произведения унищожени, други се смятат за изчезнали. Изгнаничеството потиска Опенхаймер, изтръгнат от корените си, той изпада в апатия и умира самотен и беден в жилището си в Ню Йорк.
С около 200 експонати от колекцията на музея „Леополд“, както и с работи от реномирани чуждестранни колекции, изложбата „Макс Опенхаймер. Експресионист на първия час“ показва до голяма степен непознатото творчество в неговото многостранно съкровище от мотиви. Изложбата може да бъде посетена до 25 февруари.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)