Музикалната индустрия се бори със злоупотребите с изкуствен интелект, но с ограничен успех

Музикалната индустрия се бори в онлайн платформите и в съдилищата, за да предотврати разграбването и присвояването на нейното съдържание чрез генеративен изкуствен интелект (ИИ), но резултатите все още са незадоволителни, пише АФП.
Лейбълът „Сони Мюзик“ твърди, че вече е поискал да бъдат премахнати от интернет 75 000 от т.нар. дълбоки фалшификати – число, което свидетелства за мащаба на явлението.
Въпреки това мнозина ни уверяват, че технологиите се справят със задачата да откриват песните, създадени от софтуер с генеративен изкуствен интелект, без участието на изпълнител.
„Дори и да звучат реалистично, песните, създадени с помощта на ИИ, имат леки нередности в честотата и ритъма, които не се срещат в човешкия глас“, обясняват от платформата „Пиндроп“, специализирана в идентифицирането на гласове.
Нужни са само няколко минути, за да се открие в „Ютуб“ или „Спотифай“, двете основни платформи за стрийминг на музика, фалшив рап на Тупак или кавър на Ариана Гранде на кей-поп хит, който тя никога не е изпълнявала.
„Приемаме това много сериозно и работим по нови инструменти в тази област, за да подобрим откриването на фалшиви песни“, заяви Сам Дюбоф, ръководител на регулаторната политика в „Спотифай“.
„Залогът за „Ютуб“ са милиарди щатски долари, така че се надяваме да разрешат проблема. Едва ли искат да видят как платформата им се превръща в кошмар на изкуствения интелект“, коментира Джеръми Голдман, анализатор в „Емаркетер“.
Всъщност музикалната индустрия е много загрижена и за неразрешеното използване на нейните произведения за разработване на специализирани генеративни интерфейси с изкуствен интелект като Suno, Udio или Mubert, отбелязва АФП.
През юни няколко големи лейбъла изправиха компанията майка на Udio пред федерален съд в Ню Йорк, обвинявайки я, че е разработила софтуера си, използвайки „записи, защитени от интелектуална собственост, с крайната цел да отклони слушателите, феновете и потенциалните платежоспособни потребители“.
Повече от девет месеца по-късно все още не е насрочена дата за съдебен процес, както и за подобно дело срещу Suno в Масачузетс.
В основата на правния дебат е понятието за справедливо използване, което може да ограничи прилагането на правата върху интелектуалната собственост при определени условия.
„Не сме сигурни по отношение на това как съдиите ще тълкуват критериите“, казва Джоузеф Фишман, професор по право в университета Вандербилт.
„Първите решения няма непременно да означават край на битката, защото ако съдилищата започнат да се различават в мненията си, Върховният съд може да бъде призован да се произнесе“, предупреждава той.
Засега лейбълите, изпълнителите и продуцентите нямат особен успех и на третия фронт на тази офанзива – законодателния, отбелязва АФП.
В Конгреса на САЩ са внесени множество законопроекти, но досега всички те са останали без внимание. Няколко американски щата, сред които Тенеси, приеха закони, които са насочени главно към дълбоките фалшификати.
За да се влошат още повече нещата, президентът на САЩ Доналд Тръмп се застъпва за дерегулация, особено на изкуствения интелект.
Картината не е много по-добра и във Великобритания, където правителството на лейбъристите започна консултации с цел облекчаване на законодателството в областта на интелектуалната собственост, за да се улесни достъпът на разработчиците на изкуствен интелект.
В знак на протест повече от 1000 артисти обединиха усилията си, за да издадат в края на февруари „мълчалив“ албум, озаглавен „Това ли искаме?“
Според Джеръми Голдман злоупотребите с ИИ продължават да тормозят музикалната индустрия, защото „тя е много фрагментирана, което я поставя в неизгодно положение, когато става въпрос за решаване на този въпрос“.