МВнР успява да спомогне за опазването на българското културно наследство, каза зам.-министърът на външните работи Христо Полендаков

Министерството на външните работи (МВнР), макар и със скромен фонд, скромен бюджет и скромен ресурс успява да спомогне за опазването на българското културно наследство и пример за това е създаването на каталога „В сърцето на Европа“. Това каза зам.-министърът на външните работи Христо Полендаков при представянето на изданието, посветено на 20-годишнината на Държавния културен институт (ДКИ) към Министъра на външните работи. Каталогът беше представен днес в Представителството на Европейската комисия в България.
„В сърцето на Европа“ проследява две десетилетия дейност на института в опазването и популяризирането на българското културно и художествено наследство. В него са представени произведения от Художествения фонд на Министерство на външните работи, които са част от интериора на българското посолство и резиденция, както и на Постоянните представителства на България към Европейски съюз и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) в Брюксел.
Сред представените автори са Атанас Михов, Стоян Василев, Тодор Динев, Тодор Панайотов, Ивайло Мирчев и Димитър Панайотов. Произведенията представят българската природа, бит и национални ценности, като същевременно свидетелстват за стремежа на авторите към художествена индивидуалност и експериментаторство.
Христо Полендаков отбеляза, че „каталогът е много повече от документален поглед към една колекция - той представя пред широката общественост темата за художествената колекция като част от комуникативния код на българските мисии в Брюксел и е каталог, с който можем да се гордеем“. Според него в посолствата на страната ни е виждал уникални неща. „Дали картина, пластика, носия, килими, пана, гоблени... все неща, които са включени в каталога и неща, с които трябва да се гордеем“, допълни зам.-министърът на външните работи.
„Каталогът „В сърцето на Европа“ засяга една много важна част от работата на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, а именно грижата за художествения фонд, който е събиран в продължение на десетилетия. Когато се ровехме около организирането на една изложба, откривахме неща още от 1913 г., картини, които са останали по един или друг начин, в институцията. Тези произведения са попадали по различни начини в българските мисии, в Министерството на външните работи и имат много различни съдби", каза и.д. директор на Държавния културен институт  Явор Койнаков. Той отбеляза, че точният брой на авторите не е ясен, „защото все още продължаваме да изготвяме регистър, да каталогизираме нещата, които съдържа фондът. Според Койнаков става дума за стотици имена. „Това за нас е важно не само като история на изкуството, но е важно защото това, което имаме и използваме се превръща в част от културната дипломация на страната ни“, отбеляза той.
По думите на Явор Койнаков „големият въпрос е как да постигнем това без да унищожаваме свободата и същността на творческия акт“.
„М момент, в който Европа отново търси своите основания за общност и доверие, културата не е периферия на политиката - тя е пространство, в което държавите започват да се разбират отвъд формалния разговор. Художествените произведения в българските мисии са част от този важен разговор за присъствието на България в сърцето на Европа“, каза още Койнаков.