На 15 септември се навършват 80 години от преименуването на в. „Знаме на труда“ във вестник „Труд“

На 15 септември се навършват 80 години от преименуването на в. „Знаме на труда“ във вестник „Труд“, орган на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). Изданието, чийто първи брой излиза през 1936 г., преминава през различни периоди, свързани с политическите и обществените промени в България, като днес е сред малкото оцелели всекидневници, започнали да излизат преди 1989 г.
Вестник „Труд“ започва като орган на Българския работнически съюз. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза под името „Знаме на труда“ като издание на ОРПС, създаден на 16 септември 1944 г. На 15 септември 1946 г. вестникът е преименуван на „Труд“, орган на ОРПС. От 18 декември 1951 г. той е издание на Централния съвет на професионалните съюзи, от 1972 г. – на Българските професионални съюзи, а след 25 ноември 1989 г. – на Независимите български професионални съюзи.
По повод 90-годишнината на изданието, която бе отбелязана през март, главният редактор Петьо Блъсков определи „Труд“ като „вестник с главно В“ и подчерта неговата жизненост и способност да преминава през различни исторически периоди.
По думите му в годините след 9 септември 1944 г. „Труд“ е профсъюзен вестник и, макар в условията на комунистическия режим да е било трудно да съществува медия, несвързана с властта, изданието е било сред по-умерените. След промените от 10 ноември 1989 г. вестникът преминава през сложен период, свързан със собствеността и политическата му ориентация, и става частно издание. От 9 март 1992 г. вестникът се издава от „Медиа холдинг“ АД. От 3 януари 1994 г. носи името „Дневен труд“, а от 1 януари 2009 г. отново се нарича „Труд“.
Според Блъсков 10 ноември 1989 г. е ключов момент както за „Труд“, така и за цялата българска периодика. Той посочва, че изданието е единственият всекидневник от времето преди промените, който е успял да се запази и да се развие. След 1989 г. вестникът се утвърждава като силен репортерски ежедневник, разработващ обществени теми, а конкуренцията с новите издания според главния му редактор стимулира по-висок професионализъм.
Блъсков определя аналитичността като едно от предимствата на печатното издание и отбелязва, че въпреки развитието на електронните медии именно хартиеният вестник запазва аналитичната си дълбочина. Той подчертава и значението на професионалните стандарти в журналистиката и необходимостта медиите да избягват „крайности и обслужване на поръчки“.
/ВСР