Навършват се 130 години от рождението на журналиста, публицист и писател Димитър Найденов

На 15 септември 2026 г. се навършват 130 години от рождението на журналиста, публицист и писател Димитър Найденов. Той е роден на 15 септември 1896 г. във Велико Търново. Учи в Търновската мъжка гимназия и участва в списването и редактирането на ученическите вестници „Майски глас“, „Вендета“ и „Ехо“.
ОТ АРЕСТА ДО ЧУЖДАТА ПРЕСА
Въпреки че през 1927 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Димитър Найденов остава завинаги свързан единствено с журналистиката. Професионалният му път започва през 1920 г. в „Работнически вестник“ като редактор, завеждащ външната информация. След Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски през 1923 г. вестникът е спрян, а Димитър Найденов е арестуван за повече от месец. След освобождаването му той работи за вестниците „Лъч“, „Звезда“ и „Наши дни“. Продължава да участва и в списването на вече нелегалния „Работнически вестник“, за което отново е арестуван през 1924 г.
От 1923 г. Димитър Найденов е сътрудник на лондонския вестник „Дейли Хералд“, където през 1925 г. със свои публикации успява да предизвика посещение на британска лейбъристка делегация, която да се запознае с репресиите над левите и опозиционни сили, последвали атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.
През 1926 и 1927 г. Димитър Найденов работи като външнополитически редактор на в. „Новини“, а през 1928 г. става негов главен редактор. През 1929 г. за кратко е главен редактор на в. „Работническо дело“, а през 1930 г. е редактор във в. „Ехо“. През 1928 и 1929 г. той отново е арестуван заради острото му перо и политическите му фейлетони.
През годините Димитър Найденов сътрудничи и на много други издания, сред които са списанията „Звънар“, „Наковалня“, „Жупел“, „Нова литература“, „Литературен преглед“, както и вестниците „Вик“, „Работнически литературен фронт“.
Димитър Найденов е основател и първи главен редактор на в. „Поглед“, чийто първи брой излиза на 29 юни 1930 г. Вестникът е спрян от цензурата след преврата на 19 май 1934 г., извършен от дейци на политическия кръг „Звено“ и Военния съюз. Последният му брой излиза на 15 юли 1934 г. Заради статия, публикувана в брой 138 на в. „Работнически литературен фронт“ през 1933 г., в която критикува лявосектантския курс, Димитър Найденов е отстранен от изданията на Българската комунистическа партия.
КНИГИ И ПРЕВОДИ ОТ ПЕТ ЕЗИКА
Автор е на книгите „Петгодишният план на социалистическото строителство в Съветския съюз“ (1931), „Войната в Китай“ (1932), „Недовършена повест“ (1950, посмъртно) и др.
Димитър Найденов владее английски, руски, френски, немски и италиански език. Превежда творби от Виктор Юго, Жан дьо Лабрюйер, Анри Барбюс, Проспер Мериме, Хайнрих Хайне, Едгар Алън По, Ъптон Синклер, както и труда на Владимир Ленин „Какво да се прави?“.
През май 1935 г. Димитър Найденов започва работа за Легацията на Съветския съюз в София, но скоро след това се разболява от туберкулоза и до края на живота си е прикован на легло.
След 9 септември 1944 г. Димитър Найденов пише в писмо до главния редактор на в. „Свобода“ статията „Не екзекутирайте малкия „ер“, посветена на правописната реформа в България.
Димитър Найденов умира в санаториум край Своге на 22 март 1946 г. През 1952 г. посмъртно е удостоен с орден „9 септември 1944“ – първа степен.
В негова чест през 1951 г. във Велико Търново е основана Държавната печатница „Димитър Найденов“.
На 26 септември 1986 г. в района на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ тържествено е открит негов бюст-паметник в знак на признателност към делото му и приноса му към историята на Велико Търново и страната. Името му носи и улица в града.
На 29 септември 1986 г. в. „Поглед“ посвещава специален брой на Димитър Найденов, в който дългогодишната журналистка от в. „Поглед“ и преподавател по история на българската журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Здравка Константинова цитира откъс от неговия дневник, в който журналистът на 3 февруари 1946 г. е написал: „Мислехме, че е най-трудно да се събори фашизмът, но имало нещо още по-трудно: да се освободим от вътрешните си недостатъци… Толкова слепи ли са някои хора, та не виждат, че фактите не могат да се скрият: ако ние ги премълчим, други ще ги изнесат. Само подбиваме доверието на читателя в нашия вестник, нищо друго. Кога най-сетне ще разберем, че читателят не обича наочници? Докога ще го третираме като кон или като непълнолетно същество?“
По повод 90-годишнината от рождението на Димитър Найденов и 40-годишнината от смъртта му Съюзът на българските журналисти организира на 8 октомври 1986 г. конференция, посветена на живота и журналистическата му дейност, в която участват председателят на Съюза на българските журналисти Веселин Йосифов, внучката на Димитър Найденов – Мира Найденова, както и един от основателите на в. „Поглед“ и близък съратник на Димитър Найденов – Кутьо Панчев, Филип Панайотов, Радослав Бобчев, Теньо Стоянов, Димитър Г. Найденов, Камен Васевски и Милко Петров.
/ВСР
/СЗ/МГ, отдел „Справочна“
Използвани източници:Енциклопедия „България“, т. 4, с. 412; „Голяма енциклопедия България“, т. 8, с. 2946; в. „Работническо дело“, 26 септември 1986 г.; в. „Поглед“, 29 септември 1986 г.; 13 октомври 1986 г.; в. „Народна младеж“, 26 септември 1986 г.; сп. „Съвременна журналистика“, бр. 2, 1988 г.; в. „Дума“, 27 септември 1996 г.