На 24 април е премиерата на „69“ от Игор Бауерзима, вдъхновена от реален случай

Пиесата на Игор Бауерзима, озаглавена иронично „69“, е вдъхновена от реално събитие, от 2001 г. в Ротенбург, Германия, известно като „Ротенбургския канибал“. Той публикува обява в интернет, в която търси човек, желаещ доброволно да бъде убит и изяден, и намира такъв. Случаят става медийна сензация и шокира с това, че актът е извършен по взаимно съгласие, което поставя въпроси за границите на морала, свободната воля и закона. Това разказват от българския екип на „69“ от сдружение „Транзит“. 
Премиерата е на 24 април на сцена „Дерида“. Участват Валерия Минева и Владимир Ковачев.
„Бауерзима използва този случай не като документален материал, а като етичен и психологически трамплин, за да изследва съвременната самота, дигиталното отчуждение, обсесията в любовта, властта и желанието за сливане между двама души, доведени до крайност. Криминалната пънк драма „69“ от Игор Бауерзима среща две противоположности - мъжът и жената, които споделят не само своето чувство за самота и глада си за близост, но и потиснатите инстинкти, които цивилизацията принуждава човека да укротява. Единият - обвит в закон, ред и дълг, другият - анархист по душа, който създава собствени правила и търси границата между свободата и престъплението. Те спорят за смисъла на живота и смъртта, вината законов или морален императив е, къде свършва свободата и откъде започва престъплението, къде свършва любовта и откъде започва самоунищожението. Вплетени в тази игра лов, почти ритуална, лицата и самоличностите им се сменят, свалят маските на общественото приличие, а жертвата и палачът хищник се сливат в еднакво безсмислие до пълното (само)унищожение“, разказват от екипа.
Режисьор и звукова среда е Дина Маркова, сценография и костюми – Александра Попова, видео/звукова среда и трейлър – Джийсън Брад Люис.
„69“ в превод на Гергана Димитрова е анатомия на дигиталната самота и на начина, по който хората търсят крайни преживявания, за да почувстват реалност в свят на симулации. Под повърхността на социалните норми, под маските на морала, закона и религията клокочи неизживяната природа - животинската, инстинктивната същност, търсеща проявление. Подмяната на тази същност по необходимост е актуален процес в днешния реален/виртуален свят, който, доведен в крайност, може да отключи такива радикални явления като канибализма, но и всяко насилие и като цяло престъпност“, допълват от екипа. По думите им това е пиеса за властта в любовта и за моралните граници на съгласието - разрез на съвременния човек - гладен за допир, чийто протест към света може да превърне смъртта в осъзнат избор.
Роденият през 1964 г. в Прага автор Игор Бауерзима е швейцарски писател, режисьор, архитект и сценограф. Семейството му емигрира в Швейцария през 1968 г. след потушаването на Пражката пролет. От края на 1990 г. нататък става основен двигател на новия немскоезичен театър, като пионер в комбинацията от действие на живо и видеопрожекция по новаторски начини, като същевременно основава пиесите си върху философски концепции. Обръща внимание на въпроси, свързани с проблемите на морала, човешката идентичност, индивида и връзката му с обществото. Творчеството му често засяга спорни теми.
През 2008 г. в Народния театър е поставена пиесата му „Норвегия днес“ (режисьор – Николай Ламбрев-Михайловски). През 2020 г. Денислав Янев поставя „Една крачка до предела“ в Държавния драматичен театър в Търговище. Откъс от „69“ е поставян в София през 2014 г. в „Любовният живот на съвременните роботи“ (режисьор – Веселин Димов).
/ДД