На нашето поколение се пада да завършим строежа на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, каза Кирил Вълчев на празника на НБКМ

На нашето поколение се пада да завършим делото на предците си - защо не за 150-ата годишнина на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) сградата й да бъде достроена така, както е била проектирана. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на празника за 147-ата годишнина на НБКМ, отбелязван днес. 
Той припомни, че историята на НБКМ има много дати, които си струва да бъдат отбелязвани. Вълчев спомена 4 април 1878 г., когато софийският учител и градски секретар на София Михаил Буботинов предлага да се създаде публична библиотека. Датата 28 ноември по стар стил, а днес 10 декември е приета за рождена дата. Генералният директор на БТА припомни, че на 5 юни 1879 г. по предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел „Просвещение“, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека. След това, през 1900 г., когато библиотеката получава собствено здание, откупено специално за целта  и намиращо се на ул. „Г. С. Раковски“ 131.
През 1939 г. започва строежът на новата сграда на библиотеката на мястото на царския манеж, дарен специално за културната институция от цар Борис Трети. През 1944 г. тази сграда пази спомена за почти пълното си разрушаване по време на бомбардировките над София. През 1946 г. нашите предци в следвоенно време вземат държавен заем, за да може по-бързо да построят библиотеката. През 1963 г. Народната библиотека, която се е наричала тогава „Васил Коларов“, е преименувана на Народна библиотека „Кирил и Методий“, а от 11 август 1994 г. е културен институт с национално значение, отбеляза Кирил Вълчев.
И стигаме до една дата, на която искам да обърнете внимание и да ви прочета част от новините от тази дата в архивите на БТА, каза той. Генералният директор на Агенцията прочете материал от 16 декември 1953 г. от откриването на новата сграда на държавната библиотека, в който се посочва, че след завършването на строежа й ще има модерно книгохранилище.
„Но това не се случва. Библиотеката не е завършена и пространството около нея в момента е празно. Пада се на нашето поколение да завършим делото на предците си. И защо не за 150-ата годишнина на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ сградата й да бъде достроена така, както е била проектирана. Едновременно с това и модернизирана в първитe проекти, които не са били завършени. И тази монументална част в момента да се превърне в книгохранилища, а зад сградата в модерен стил, каквито предложения получихме - аз съм част от Обществения съвет на библиотеката, от студенти от различни български университети, тяхната идея е в градината отзад да бъдат изградени модерни читални под стъклени куполи с леки конструкции", отбеляза Вълчев. Според него са необходими законодателни промени в градоустройството на София. „Но ми се струва, че това е една вдъхновяваща задача - нашето поколение да остави един обединяващ символ, какъвто би бил завършването на Националната библиотека на България, с което ще можем да се гордеем", допълни генералният директор на БТА.