На всеки един ред от тези таблици се крие човешка съдба, каза проф. Мартин Иванов при представянето на книга, посветена на Народния съд в България

На всеки един ред от тези таблици се крие човешка съдба, каза проф. Мартин Иванов. Той е ръководител на екипа зад научния сборник „Народният съд в България (1944-1945). Герои и антигерои. Том 1“, който бе представен в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Трудно е, но историческата колегия трябва да си признае, че ние носим отговорност за закъснението да проведем такива мащабни изследвания“, каза проф. Веселин Методиев.
„Освен този наш елит, който е ударен, за който знаем, за който все пак е писано, то за останалата част тепърва предстои да се положи усилие на различни равнища, за да може паметта за тези жертви да бъде предоставена на обществото“, каза още той.
„Все още на българското общество не е ясно кои са съдени и кои са били съдиите“, каза проф. Вили Лилков. Според неговите думи, авторите са обработили хиляди документи от различни видове, а в изданието са включени уточнения за грешки. В него са представени данни за четири местни съдилища.
„Просветителската работа на екипи от съмишленици е гаранция за истината“, каза още проф. Лилков.
„За съжаление това е част от нашата история“, каза журналистът Любомир Огнянов. Той припомни, че сред съдените, освен елита на България, се нареждат и много обикновени хора. „Най хубавото е, че всички тези хора излизат от анонимност“.
„Тези хора са били с унищожени съдби. Животът им е бил прекършен. За техните синове и дъщери трябва също да се направи нещо и то е техните родители да излязат от анонимност“, каза още Огнянов.
„Ние знаем за централните софийски състави, които съдят царските съветници, министри, депутати, военните регенти, но в страната има десетки състави, които раздават справедливост и чиито жертви остават напълно неизвестни“, каза проф. Мартин Иванов, ръководител на проекта.
Той обясни, че осъдените могат да бъдат разделени на три групи. Първата група са хората, които са служили в различни групи за сигурност на Царство България. „Някои от тях са вършили наистина чудовищни неща“, каза проф. Иванов.
„Наред с тях обаче са съдени и представителите на националния и на регионалния елит. Става въпрос и за учители, свещеници, лидери на местни общности. Третата група на съдените е най-вероятно най-голямата и най-страшната. Това са хора, които са попаднали пред съда по случайност – които не са имали фашистки прояви, но просто са имали близки, които са им завиждали“, допълни той.
Проф. Иванов обясни, че екипът е създал вече активен уебсайт, който съдържа представената в изследването информация. Първият том на изследването следва тогавашното разделение на областите на България по азбучен ред. Проф. Иванов уточни, че в следващите томове екипът ще продължи да събира информация за останалите осъдени. Третият том ще представи информация за народните съдии и народните обвинители.
Според доц. Светослав Живков, част от екипа, до момента фокусът на изследванията върху Народния съд е попадал върху върховните състави.
„Далеч по-голяма част от осъдените са от регионалните състави, които до момента си оставаха неизвестни“, каза доц. Живков. „Идеята ни е да запълним една историческа ниша от друга, да съхраним истината за тези събития такива, каквито са се случили“.
„Беше трудна работа, става дума за множество трагедии“, сподели доц. Живков. „Това наистина затормозяваше“.
„Дори и да е имало сред тези хора такива, които са заслужавали смъртни присъди, на фона на всички останали техните престъпления изглеждат обезценени“, каза Божидар Гечев, студент, част от екипа на изследването.
„Тези хора не са били осъдени, те са жертви на смяна на режим, на реваншизъм“, каза още Гечев.