Надявам се в бъдеще ИИИ-БАН и нашите учени да имат възможността да се възползват от архивите на БТА, каза доц. Деян Статулов

Надявам се в бъдеще Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките (ИИИ-БАН) и нашите учени да имат възможността да се възползват от архивните единици, които присъстват във фондовете на Българската телеграфна агенция (БТА). Това каза кинокритикът доц. д-р Деян Статулов при  подписването на договор за партньорство между двете институции в Националния пресклуб на БТА. Той е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в ИИИ-БАН.
Доц. Статулов обясни, че конкретният повод за установяването на партньорството е спечеленият от Института проект „Европа-България: картограф на филми и идеи". Това е тригодишен проект, свързан с европейския репертоар на българския екран, копродукциите и дипломатическите взаимоотношения между България и Европа от времето на социализма до днес.
„Това е формалният повод, но господин Вълчев подкрепи идеята веднага и се надявам, че нашите изследвания, не само това, но и следващите, ще бъдат подкрепени от Агенцията", каза доц. Статулов. Той предложи учените на Института да помогнат за идентифицирането на обекти и източници в снимките от архива на БТА. „Бихме могли като учени да помогнем за някои от снимките и архивите, да разпознаем някои от обектите на тях. Така бихме могли да бъдем полезни и със своите академични знания", отбеляза доц. Деян Статулов.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев прие тази идея и посочи, че архивът на Агенцията наброява близо 700 000 цифровизирани снимки и почти 5 милиона страници в електронен формат. За последните 25 години в архива на БТА са натрупани толкова новини и снимки, колкото за предишните 100 години, каза той.
Вълчев посочи, че голямо предизвикателство в процеса на дигитализиране на снимките остава тяхното описване. Когато някой немарлив колега не е описал хората на снимките, то 50-70 години по-късно е много трудно да разберем кой е този човек, каза генералният директор на БТА. Той добави, че това е ценен урок за младите колеги и важността на съвестното документиране. Цифровизацията на хартиения архив приключва в края на март и е част от проект по Плана за възстановяване и устойчивост на Министерството на културата, в който участват също БНТ и БНР. „Сега голямото предизвикателство е вече цифровизираният архив да стане удобен за търсене и да допълним данните за това, което виждаме на снимките", каза още Вълчев.
По думите на генералния директор на БТА Институтът за изследване на изкуствата към БАН разполага с около 100 000 кадъра, 250 000 страници, 3400 ленти, 1800 плочи, 800 филма, 200 видеокасети и библиотека от около 50 000 тома с редки издания от XIX век, сред които и част от Царската библиотека. Вълев отбеляза, че библиотеката на БТА наброява около 90 000 тома, като най-старата книга е от 1841 г. - издание от Одеса на Васил Априлов, посветено на произхода на азбуката на светите братя Кирил и Методий. Бихме могли да съчетаем архивите си, за да опишем по-добре какво имаме, каза той.
Директорът на ИИИ-БАН проф. д-р Йоана Спасова-Дикова отбеляза, че участват в националната програма „Наследство BG" за дигитализация и популяризиране на архивите. „В момента ние също сме в процес на цифровизация на тези безкрайно ценни архиви и вашето сътрудничество ще ни бъде от огромна полза", каза тя.  Проф. Спасова-Дикова добави, че партньорството с БТА е важно и за популяризирането на българското културно наследство извън границите на страната.