Най-ранните монети, откривани в Източните Родопи, са от пети - четвърти век пр.н.е., каза историкът и археолог Даниела Коджаманова

Най-ранните монети, откривани на територията на Източните Родопи, се отнасят към периода пети-четвърти век пр.н.е., каза историкът и археолог Даниела Коджаманова. Тя бе гост в пресклуба на БТА в Кърджали по повод представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „Българските пари". 
По думите на Коджаманова, която говори за използваните парични средства по българските земи в миналото и по-конкретно за Източните Родопи, става въпрос за монети на Маронея. Предполага се, че в Маронея е съществувала монетарница, която е сякла монетите на преобладаващия брой тракийски царе.
„Много интересен е вододелът между разпространението на монетите на Маронея и на Абдера, който е един град, много близо до устието на река Места. В Западните Родопи масово са разпространени монетите на Абдера, докато в Източните са на Маронея“, каза Кодажаманова. 
Тя допълни, че на територията на Източните Родопи са открити няколко много големи колективни находки от различните периоди на монетосеченето. Преобладаващи са тези от четвърти - трети век пр.н.е. 
„В обръщение са били монети на егейските градове, на остров Тасос, като много редки са монети южно от Солун и от източните територии, малоазийските“, каза Даниела Коджаманова. Тя обясни, че този период пр.н.е. е бил конгломерат от търговски взаимоотношения и важна е била стойността на монетата, а не нейния тип. 
Според нея, попадайки на българските земи в обхвата на Римската империя, отново се среща голямо разнообразие на монетни типове. Това по думите й е така, защото освен че императорите секат свои монети, те дават права на част от градовете да секат свои монети. А разликата между източната и западната част на империята е, че преобладаващо монетите от Изтока са с гръцки надписи, а от Западната са с латински.  
„Тук имаме монети и на Филипопол, което е обяснимо, заради непосредствената близост до Родопите, както и няколко колективни находки на римски сребърни монети, като най-голяма е колективната находка от пещерата под село Широко поле“, каза Коджаманова. Тя изрази предположение, че находката е събирано съкровище, сложено в пещерата, до което в последствие собственикът му не е стигнал отново.
Като най-интересни в региона, Даниела Коджаманова определи откритите на Перперикон монети, а причината за това тя обясни с дългият период на неговото съществуване. Сред тях изброи монети на тракийски царе, римски монети, както и голямо количество средновековни монети. Открои откритите две медни монети на цар Иван Асен II. Тя уточни, че освен на Перперикон, монета на Иван Асен II има в колективната находка от крепостта Устра, както и от колективната находка от района на Бял Извор.
Според нея находките показват, че макар монетите на цар Иван Асен II да са рядкост, на територията на Източните Родопи са открити 4 екземпляра. Тя отбеляза също и броят на откритите монети на цар Константин Асен. Това е владетелят, с когото се свързва масовото монетосечене по време на Втората българска държава.
„Всички тези монети показват, че районът ни, тъй като е граничен между Византия и България и много често променя политическата си принадлежност, макар и затворен, не е бил далеч от паричните отношения“, каза Даниела Коджаманова. Тя допълни, че наличието на такъв значителен брой монети показва устройството на градски центрове и наличието на вътрешна търговия.
Даниела Коджаманова определи като особено значима колективната находка на златни перпери от 14-ти век, открита в яма за боклук до северната крепостна стена на Акропола на Перперикон. Спомена и откритите ранни монети на османски владетели, които се свързват с периода на завоеванието на Родопите.
По думите й, въпреки разнообразието, няма данни в Източните Родопи да са сечени монети и да има монетарници. Тя допълни, че повечето открити монети имат сигнатурата на монетарниците, където са сечени, а така съответната държава следи паричните потоци в империята. Коджаманова изрази и предположение, че в процеса на сечене на монети, може да е използвано злато от златните рудници, експлоатирани през Средновековието, като допълни, че има условни данни за експлоатацията на рудниците в района на кърджалийското село Стремци.
По думите на Даниела Коджаманова в миналото е имало периоди, в които различни типове монети са били използвани по едно и също време. Обясни, че без значение при кой император са отсечени, докато имат физическите си качества или с други думи – необходимото тегло, те са се използвали като реално разплащателно средство. Тя даде пример с 14-ти век - период, от който има открити както венециански монети, такива на Иван Александър, както и грошове, които са били орязани, за да останат в обръщение.
„Монетите са доказателство за наличието на контакти. Дали търговски, дали културни, като показват, че този район не е бил изолиран от общото развитие на Балканите, но монетите не са били достояние на всички“, каза още Даниела Коджаманова.