Видът Vulcanidris cratensis е от линия, наречена адски мравки заради демонично изглеждащите им челюсти. Те са живеели в широк географски ареал презпериоа креда, но нямат живи потомци днес. Откритата преди това адска мравка от креда е наречена Haidomyrmex в чест на Хадес, древногръцкия бог на подземния свят.
Мравката Vulcanidris е средноголяма. Дълга е 1,35 cm. Притежавала е високоспециализирани челюсти, които са й позволявали да притиска или пробожда плячката. Подобно на някои съвременни мравки, Vulcanidris е имала крила и изглежда е била умел летец. Имала е и добре развито жило, подобно на осата.
"Вероятно нетренирано око би я объркало с оса", казва ентомологът Андерсон Лепеко от Музея по зоология на Университета в Сао Пауло, водещ автор на изследването, публикувано тази седмица в списание Current Biology.
"Вероятно те са използвали мандибулите си (челюстите си), за да се справят с плячката си по специфичен начин", каза Лепеко. Мандибулите са се движили нагоре и надолу, а не настрани, както при днешните мравки.
Тази мравка е с около 13 милиона години по-стара от предишните най-стари известни мравки - екземпляри, открити във Франция и Мианма, коитоса били запазени в кехлибар.
Анатомията на Vulcanidris е забележително добре запазена във варовика, който е изкопан преди десетилетия в геоложката формация Крато в бразилския щат Сеара, вероятно през 80-те или 90-те години на миналия век, според Лепеко. Преди да бъде дарен на музея в Сао Пауло преди около пет години, той е бил в частна колекция.