Най-важното в изкуството е авторът да си създаде и възпита публика, смята художникът Атанас Хранов

Художникът Атанас Хранов гостува във Варна с изложба, наречена „Дирижабъл“. Тя представя последните живописни произведения на автора в галерия „Папийон“, където той е излагал и преди. 
Това, което публиката ще види, е моят собствен дирижабъл. Той е пълен вместо с топъл въздух, с всичко, което ни се случва докато живеем като добри и лоши решения, щастливи и нещастни моменти. С него се реем между минало и настояще, каза авторът за БТА. В изложбата има пейзажи, има и „чезнещи“ женски портрети, разказващи за миналите любови. Срещат се и много конкретни образи, сред които е крачето на сина му Никола в заглавната картина. В нея с живописта е съчетана пластика, което е типичен похват за Хранов, който е завършил дърворезба. За техниката си той уточнява, че умишлено не нарушава целостта на платното, а ползва пластични решения и дълбоки релефи. 
Това е моят личен свят и аз вземам решение картините ми да бъдат сюрреалистични, отбеляза Атанас Хранов. Той смята, че най-важното в изкуството е авторът да си създаде и възпита публика, която да убеди, че творчеството му е важно и интересно и винаги се е старал с него да се случва така. „Моят сюрреализъм е нещото, което искам да покажа. Има критици, на които това не се харесва, но с тях не стигаме до диалог, за да ги попитам защо. Техните мнения ме интересуват, но не възприемам крайно тази критика, защото не е градивна“, посочи художникът. Според него в изобразителното изкуство има „сепарета“, където стоят различни артисти и критици и всеки защитава своето местенце, „обстрелвайки с тежка картечница“ всичко наоколо. 
В наше време няма нищо забранено в изкуството, но все пак съществува конюнктура, която дърпа процесите в една или друга посока, смята Хранов. По думите му обаче сега посоката не е нагоре, а настрани. За себе си той каза, че е избрал да бъде самотен боец и не се прикрепя към никого.
Неговият творчески акт винаги протича по еднакъв начин. „Напипвам някак света, в който искам да отида. Преди да започна първата картина, минават два-три месеца, в които подгрявам четките и стоплям боите. Тогава не се получава нищо, макар че работя с едни и същи материали от години. След това всичко се отваря и нещата стават бързо“, сподели той. 
Изложбата му във Варна тази година има мото от Александър Секулов, който казва, че „добрата творба е като дирижабъл, който не губи въздух, винаги лети, не спихва, има формула извън времето“. С писателя Атанас Хранов е изпълнявал съвместни проекти в Пловдив, между които е и алеята на певеца Борис Христов през 2014 г.
Атанас Хранов работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки жанровете. Характерни материали за него са дървото, ръчната хартия, бронза, среброто и полимерната мазилка върху метална конструкция. Има над 60 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи. Осъществявал е съвместни проекти и с поета Веселин Сариев. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, на много музеи в страната, както и на частни колекции в България и чужбина. Живее и работи в родния си град Пловдив.