Иконата е път към света, в който искаме да отидем, но са нужни вяра и усилия, казва художникът Росен Германов

Иконата е път през светеца към Христос и Отца. Тя е като интернет връзка към онзи свят, в който искаме да отидем. Но трябва и да вярваме, и да полагаме усилия, каза в интервю за БТА художникът Росен Германов, който представя изложба икони под наслов „Образ и светлина“ в Градската художествена галерия на Варна. 
Творбите са правени в последните три години с идеята да бъдат експонирани в изложба. Част от тях са с резбовани рамки, също дело на автора. При изработката им Германов се съобразява с орнаментиката на ореолите в иконите, която е запазена марка и отличава неговия стил. Допълнението с дърворезба според него дава друго усещане и сакралност, води до пренасяне на храма в дома и по този начин се получава така нареченото общение. Така по-лесно контактуваш с иконата, когато имаш нужда, пък и когато нямаш, защото такава е нейната идея. Иконата стои като картина, като изображение, но целта й е друга, каза авторът.
По думите му орнаментика в ореолите на светците може да се види още в най-ранните години на иконописването. В някои периоди има такива украси и по целия фон. Такъв стил съществува в момента в Русия, където фонът е в пластични фигури, свързани с религията. Единият начин за изработка на орнаментите е да се гравира грунда, а другият - да се поставят върху него, обясни майсторът. Има и трети вариант, когато се залепи свободно злато, така нареченото водно лепене, и след полиране се нанесе орнаментът. За рамките на Германов е характерен полуакантовият лист, който е взет от миниатюри от стари книги, разкри авторът.
Той ползва класическата технология за изработка на иконите върху дървена дъска с естествени пигменти и злато. „Идеята не е да излъжеш хората, за да им продадеш нещо, а да създадеш творба, която да остане след теб“, смята той. Прилага яйчена темпера, която е технология на повече от три хиляди години. Влага само натурални продукти и по този начин се надява произведенията му да бъдат дълголетни.
Иконите се правят обикновено на дъски от липа и по-рядко от иглолистна дървесина. Трябва да са еднородни, да няма чепове, обясни майсторът. На по-големите икони отзад се поставят така наречените кошаци - укрепващи дъски. Грундът се бърка с туткал, който има животински произход или е от технически желатин. Златото е от 22.5 до 23.5 карата.
Температа художникът си приготвя сам от пигменти от стрити полускъпоценни камъни или кристали. Най-скъпият е лапис лазули, който не се намира в България и с който Германов все още не е имал честта да работи. Този пигмент е син и може да се види на маските на Тутанкамон.
Крайният етап - лаковете, също са от естествен произход, в неговия случай от смоли, за да защитават произведението. 
При иконописването има още две технологии за изобразяване, припомни художникът. Едната е енкаустика, с восък. Другата е с казеинова темпера, чрез пресичане на млечен продукт. 
Според Германов е задължително иконописецът да бъде вярващ човек, защото не може да кара хората да вярват в това, което прави, ако той самият не го изповядва. По думите му един от големите изследователи на иконите - Стаматис Склирис, казва, че иконата те води към светеца, после към Христос и към Отца. „Тя е като интернет връзка към онзи свят, в който искаме да отидем. Но ако искаме, трябва и да вярваме, и да полагаме усилия“, каза майсторът. 
Според него иконописецът трябва да има и духовна подготовка, освен практически познания за технологиите. Тя се състои в подбирането на светеца, който ще бъде изобразен, разглеждането на образци на негови изображения от различни епохи, прочитане на житието му. 
В изложбата му присъстват образите на Христос, Богородица, Йоан Кръстител, св. Николай, св. Георги, св. Димитър, св. Петка Българска, както и една от първите икони - на св. апостол и евангелист Лука, който според преданието е изобразил Богородица. 
Попитан какво е отношението към иконописта днес, Росен Германов коментира, че стъпка в правилната посока - за привличане на повече внимание към това изкуство, е наличието на такава специалност във Великотърновския университет, както и биеналето на църковните изкуства, което се прави в града. Германов е участвал четири пъти в този форум. Според автора проблем е, че иконописецът много трудно може да стане член на Съюза на българските художници, защото там няма такава секция и трябва да е изрисувал няколко храма, за да влезе в секцията за монументално изкуство.
Сред неговите големи постижения като майстор са изписването на абсидата в църквата „Свети Цар Борис“ в квартал „Аспарухово“ във Варна. Работи и съвместно с Васил Пенчев и с Петя Янкова, с която в момента завършват стенописите в храма „Св. Димитър“ в квартал „Владиславово“. С нея са правили и 164-сантиметрови икони в храма „Архангел Михаил“ в село Здравец. Негова е и патронната икона в село Зорница - „Архангел Михаил“, която е висока 180 см.
Росен Германов е роден в Търговище, но животът и работата му са свързани с Варна. Завършва Техникум по дървообработване със специалност „Обзавеждане на кораби“, но след 1992 г. се посвещава на иконописта и изкуството. Псевдонимът „Даскала“ му остава от годините в артистичната колония „Вулкан“, където, макар и сред най-младите художници, се оказва с най-продължителен учителски стаж. Уредник е на галерия „Палитра“ към Народно читалище „П. Р. Славейков 1928“ в квартал „Владиславово” във Варна, където развива активна дейност в подкрепа на млади и утвърдени творци, които получават възможност да представят своите произведения пред публика. 
Изложбата му в Градската художествена галерия ще бъде експонирана до 7 май.