Нарвалите са новите неочаквани съюзници на учените в изследването на климата в Арктика

Учените вече имат нов съюзник в изследването на глобалното затопляне -  нарвалът, предаде АФП. 
В труднодостъпните води на Арктика този китоподобен бозайник, известен още като "морски еднорог", помага на изследователите да събират важни данни за температурата и солеността.       Шест нарвала, оборудвани със сензори, след като са били заловени за кратко, са дали своя принос за климатично изследване, публикувано в сп. "Сайънс адвансис".        Докато са били заети с обичайните си занимания, тези "неочаквани сътрудници" са направили в периода между 2017 и 2020 г. над 2000 измервания в отдалечените води на Източна Гренландия, предоставяйки безпрецедентни данни за регион, който се затопля с ускорени темпове.       Събраните от нарвалите данни показват, че топлите води от Атлантическия океан проникват дълбоко във фиордите на този регион, ускорявайки топенето на ледниците, което може да има последствия за важни глобални метеорологични системи.
"Използвахме напълно нов подход", обяснява Мадс Петер Хайде-Йоргенсен, професор в гренландския Институт за природни ресурси и водещ автор на изследването.       Тъй като експедициите в района са много скъпи и трудни, използването на морските бозайници се е оказало отлична алтернатива, позволяваща извършването на широк спектър от измервания.
"Можем да си седим в добре отоплените си офиси и да пием кафе, докато данните ни пристигат", продължава с шеговит тон изследователят. 
Предишни проучвания са включвали други морски бозайници като тюлени и белуги, но нарвалите имат едно голямо предимство за настоящото изследване - те редовно се връщат на едни и същи места. Това е съществено преимущество за получаването на измервания във времето и за оценка на промените в околната среда.
Способни да се гмуркат на дълбочина над 1500 метра, нарвалите са изследвали цели "водни стълбове", отчитайки показатели като температура, соленост, дълбочина и местоположение.
"Воден стълб" е понятие в океанографията, описващо физичните и химичните характеристики на морската вода на различни дълбочини в определена географска точка.
Събраните данни след това са преобразувани в мерки, целящи да установят дали водата, в която са плували нарвалите, е с полярен или атлантическо произход.
Едно от основните постижения на изследването е откриването от учените и китоподобните създания на води от атлантически произход под ледниците, разположени във фиорда Скорсби на около 350 километра навътре в сушата.       Това е тревожен сигнал, тъй като тези води - по-топли и по-солени, ускоряват топенето на ледниците.
Водата от топенето захранва две големи течения, сред които изключително важната  Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC - Atlantic Meridional Overturning Circulation).
Учените смятат, че сривът на тази сложна система от океански течения може да има катастрофални последствия, като например понижаване на температурите в Северна Европа и суши в областта Сахел в Африка и Южна Азия.
Поради тази причина е от решаващо значение да се разбере по-добре въздействието на "атлантифицирането" на водите в Арктика.       Освен че документира тази тема, настоящото проучване показва "как иновативните подходи, включително с нетрадиционни сътрудници, могат да революционизират океанографските изследвания", отбелязват неговите автори.       Научните инструменти, с които са били оборудвани нарвалите, са се откачили, казва още Мадс Петер Хайде-Йоргенсен.
Наречени от учените с имена като Фрея или Балдер, тези китоподобни създания вероятно продължават да изследват фиордите - но вече без да оставят следа. Може би не за дълго обаче, отбелязва с тъга изследователят. Защото тези арктически бозайници се нареждат "сред губещите от климатичните промени", обяснява той.       Нарвалите са застрашени най-вече от затоплянето на водите и бързото топене на морския лед, което свива естествения им хабитат.