НАСА състави плейлиста със звуци от Слънчевата система

Американската космическа агенция НАСА състави и публикува плейлиста със звуци от Слънчевата система, съобщи Сайънс алърт. 
Предполага се, че космическата празнина е тиха. Там, където атомите се намират твърде далече един от друг, за да позволят разпространението на звукови вълни, всеки вик заглъхва още преди да започне.
Това обаче не означава, че не може да се получи звук. Всъщност, ако хората можеха да ги чуят, някои от обектите в Слънчевата система щяха да издават оглушителен шум.
Други не могат да бъдат чути, но е възможно да бъдат преобразувани плазмените вълни около тях. Тези вълни се образуват, когато електроните попадат в капана на магнитните полеви линии около големи обекти като планетите и се спускат по спирала надолу по тях.
Ако честотите на плазмените вълни бъдат преобразувани в звук, могат да бъдат чути техните зловещи писъци и викове.
Всяко тяло в Слънчевата система има свои собствени звуци. Слънцето, например, би трябвало да надава рев. Учените са изчислили, че ако звукът можеше да се разпространява в космоса, хората щяха да чуват звука на централната ни звезда като постоянен рев с главозамайващата сила от 100 децибела.
Първите звуци от космоса са записани от астронома Карл Гуте Янски през 1932 г.
Откакто започват да изпращат сонди в космоса с изстрелването на "Спутник" през 1957 г., хората разполагат с повече данни, уловени от инструментите на тези космически апарати.
Радиовълните всъщност не са звук. Те представляват форма на светлина, в която звуковите данни могат да бъдат кодирани и когато бъдат уловени от приемник, да се превърнат отново в звук.
Мобилните телефони работят по подобен начин. Технологията за преобразуване на електромагнитните вълни в звук е много добре разработена.
Плазмените вълни, които се завихрят около планетите, могат да генерират интересни чуруликания и свирукания, известни като хор.
Земните, например, могат да звучат малко като птици или китове. 
Сатурн, със сложната си система от луни и пръстени, звучи като саундтрак от зловещ научнофантастичен филм от 50-те години на миналия век.
Дори луните на Юпитер имат свои собствени сложни звукови профили. Европа и Ганимед са записани да издават плазмени звуци, които приличат на писукания на робот, докато мощните ултравиолетови сияния на Юпитер са абсолютно спиращи дъха.
Марс няма магнитно поле, но е известно как звучат ветровете му. Както спускаемият модул "ИнСайт", така и марсоходът "Пърсивиърънс" са записали натрапчивите, самотни звуци на марсианските ветрове, докато прашните дяволи танцуват по повърхността на Червената планета.
Това не важи само за Слънчевата система. Космосът е необятен и странен, а преобразуването на светлината в звуци може да помогне на учените да попаднат на скрити детайли, които е възможно да са пропуснали. Ако човек иска да се почувства наистина малък, може да чуе звука на свръхмасивна черна дупка, която бучи в пространството на 250 милиона светлинни години от него.
Събраните от американската космическа агенция в плейлиста звуци могат да бъдат чути на сайта НАСА Сайънс и в канала Спейс Аудио в Ютюб.