Нашият патрон не е само местен герой, смята директорът на Основно училище „Кольо Ганчев“ Галина Петкова
Петкова посочи, че основният завет на героя, който се стреми да предаде на възпитаниците на училището, чийто патрон е Ганчев, е „безрезервната му отдаденост към хората. Кольо Ганчев е имал достатъчно възможности по онова време, печелил е добре, но въпреки това е бил председател на БРЦК за цяла Южна България и организатор на Старозагорското въстание. Бил е заместник-председател на БРЦК и Васил Левски му е гласувал голямо доверие“. И пожела „да не забравяме героите, защото те не умират ако ние ги помним“.
В знак на почит и уважение към делото и живота на Кольо Ганчев признателни старозагорци положиха венци и цветя пред бюст-паметника на героя в парк "Пети октомври“. Сред тях беше и заместник-кметът Надежда Чакърова. „Днес сме тук, за да почетем паметта на една светла личност. Личност, която има голяма заслуга за това Стара Загора и ние българите да сме свободни. Това е фигурата, която организира Старозагорското въстание и прави революционните комитети, един от най-близките хора на Дякона. Кольо Ганчев едва на 33 години на градския площад бива екзекутиран, заради идеите си за свобода, равенство“, каза пред присъстващите тя. И коментира, че „почитаме днешния ден с една единствена идея да помним историята, да помним паметта на героите си“.
По време на честването учениците от Основно училище „Кольо Ганчев“ представиха рецитал, като изпълниха емблематични български стихове. Те разказа историята за живота на българския революционер.
Никола Ганчев e роден на 5-и февруари 1843 година в село Муратлии, днес квартал „Кольо Ганчев“. По професия е обущар, но милее да види Отечеството си свободно. Той е съратник на Васил Левски, председател на Старозагорския революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основана от Дякона.
Ганчев е организатор и участник в Старозагорското въстание от 1875 година заедно с братята Михаил и Георги Жекови, Стефан Стамболов, Господин Михайловски и други. През септември същата година Ганчев е заловен и изтезаван в продължение на няколко месеца. След мъченията е обесен публично на градския площад в Стара Загора на 19 май 1876 година, само на 33 години.
В родния град на Кольо Ганчев в негова чест са наименувани квартал, училище, читалище и улица.