Днес почитаме паметта на всички български светии. Някои от тях са ни известни, но мнозина остават скрити за нас, защото Господ ни е открил онези, към които е достатъчно да се молим и да получаваме тяхната небесна помощ. В Царството Небесно обаче светците са далеч повече. На този ден всяка поместна православна църква чества своите светии, а ние – българските. Това подчерта в своята проповед Ловчанският митрополит Гавриил след края на празничната литургия в църквата „Света Троица“ в Ловеч.
„На небосклона, на духовното небе, ако оприличим светиите на звездите, има най-различни звезди - по-ярки, по-малки, има сияещи, жълти, сини. При светиите е същото. Те се различават в зависимост от усърдието, което са проявили в служението на Бога и любовта, до която са достигнали към Бога и към хората. Те не се различават по национален или по социален признак, тъй като няма нито роб, нито свободен, ни мъжки или женски пол - за Христа всички сме еднакви“, посочи владиката.
Той призова на този ден да си спомним за светците от нашия народ – близки нам по история и дух, отдали живота си не само за Христовата вяра, но и за България. „Те са най-великите българи, просияли по духовния небосклон“, каза той.
Владиката допълни, че има много неизвестни светии, особено от времето на робството и на атеистичния режим. „Ние досега не сме канонизирали, но има нужда да бъдат канонизирани, защото и през този период е имало хора, които са отдали живота си, всичко, за да останат верни на Господа. Отрекли са се от материалните блага и от изгодите на този свят, за да останат верни на Господа. И такива има в Царство небесно и Господ ги е прославил, остава и нашата църква да ги прослави във своето време“, заяви още владиката.
Митрополит Гавриил пожела Господ да приеме молитвите на българските светии и те да се молят за целия свят, за нас – техните сънародници, за своята родина. Господ да ни запази от войни и бедствия, да укрепи вярата ни и да ни дари смирение – защото именно вярата и смирението ще ни избавят от всички беди, каза той в заключение.
Присъстващите в храма имаха възможността да се поклонят пред частици от мощите на св. Иван Рилски – покровител на българския народ, и на св. Митрофан Воронежки (Чудотворец).