Наследството на Иван Станев е ценно и трябва да се предаде на младите, смята актрисата Жанет Спасова

Това, което съм научила от Иван Станев, е ценно и мога да го предам на млади артисти, каза актрисата Жанет Спасова, която гостува на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тя участва в дискусионна среща, посветена на режисьора Иван Станев, с когото работи у нас и в Германия от 80-те години на ХХ век до смъртта му през декември м.г. Спасова е една от знаковите актриси на Фолксбюне в Берлин. 
Тя сподели, че след кончината на режисьора все още не знае как ще се развие творческият й път, но иска да продължи тяхното дело и смята, че би била полезна като преподава в България, за да се съхрани артистичното наследство на Станев. „Имам желание да продължа този път и това за мен сега е по-интересно, отколкото да играя при режисьори, при които не съм убедена, че искам. Мисля, че това е естественият и разумен път оттук-нататък“, каза Спасова и изрази мнение, че в България хората са много надарени от природата с качества точно за театър. „Това дионисиево начало го има у нас много повече. При един немски актьор трябва да се преодоляват други пластове, а ние го правим по интуиция“, добави тя.
По думите й направеното от Иван Станев е оказало влияние върху театралната сцена в Германия, защото в много неща той е бил пионер. „Докато в началото гледаше да ни оформи като актьори, по-нататък наблюдаваше и избираше, съчетаваше хората и това беше много ценно. Ползваше много артисти от други изкуства, както и натурщици. Беше много демократичен в това отношение“, посочи Спасова. 
Тя смята, че е научила много от системата на режисьора за работа с актьора, при която голяма роля изпълнява авторският му текст. Според Спасова текстовете на Станев с техния ритъм внушават на актьора какво да прави. „Той създаваше текста, познавайки мен и знаейки как аз мога да присъствам в него. По-късно ме оставяше сама да се боря с думите“, каза тя. 
Текстовете си Станев пише както на български, така и на немски, като сам прави преводите им. Спасова подчерта, че вкарването на чуждестранни артисти на немска сцена през 90-те години не е било правено от никого преди това, било е езиков атентат и шок, а режисьорът е поел този риск. „Понеже емоцията и манталитетът са различни в Германия, ние създадохме група, семейство, което да ни защити в първите години враждебна среда, в която влизаш като чуждо тяло“, спомня си актрисата. 
Пътят на Иван Станев в Германия започна с превод на „Раната Войцек“ от Хайнер Мюлер, поръчан от издателство „Народна култура“, припомни тя. С него той участва на конференция за преводачи в Германия и там се запознава с автора, с когото много си допадат. Мюлер кани българина да му гостува в апартамента му в Берлин, където Иван прочита всичките му книги и двамата водят разговори за театър. Драматургът кани спектакъла „Раната Войцек“ на фестивал, посветен на негови творби, през 1988 г. в Западен Берлин и след това Станев получава предложение да преподава в университет и остава в Германия, разказа актрисата, която скоро напуска родината си и се присъединява към него. Тя си спомня как на фестивала „Театър на света“ Станев прави работилница в Библиотеката на Бон с артисти от България, сред които Светлана Янчева, Жорета Николова, Самуел Финци, Елена Арсова. Според Спасова това е бил един „чуден хепънинг“. 
За нея един от важните спектакли на Иван Станев в Германия е по „Чайка“ на Чехов във Фолксбюне. Огромната сцена, която има най-големият кръг в Европа, е ползвана от него и за публиката, която е настанена с лице към залата. Играе се зад завесата, която се отваря към празната зрителна зала във втората част. Този спектакъл е важен, смята Спасова, защото в творческия си път българският творец прави малко неща по чисто театрални текстове, повечето му неща са колажни. 
Друго, което по думите й е интересувало Станев, е борбата между „горницата“ и „долницата“ на човека, между ума и инстинктите. „Неговият театър имаше едно еротично въздействие, но то вървеше с интелектуалното. Не беше просто заради ефекта. Имахме спектакъл, възстановка на един много популярен бар в Берлин, в който се събираха глухонеми, травестити. Зрителите гледаха отвън като воайори и това беше пикът в неговото разбиране за театър и еротика. Това естествено го доведе и до Жорж Батай. Не знам как бих приела тези произведения сега и дали няма да ги намеря за прекалени, но тогава това беше етап, през който той минаваше“, сподели актрисата. 
Жанет Спасова е от София, завършила е немска гимназия, също както Иван Станев, който е родом от Варна. Неин вуйчо е Крикор Азарян. Има театрална кръв и от баща си Васил Спасов, който е бил актьор в Пловдив и директор на Пазарджишкия театър. Родителите й обаче били против това тя да свързва пътя си с театъра и се уплашили, когато им съобщила решението си да кандидатства във ВИТИЗ. „За мен това беше голямо преодоляване и обещах на майка ми да се откажа, ако за пет години нищо не стане от мен в тази професия, а след пет години вече бях извън България“, сподели актрисата.