Национална среща на социалните партньори от висшето образование и науката се състоя в Национална спортна академия „Васил Левски“

Национална среща на социалните партньори от висшето образование и науката се състоя в Национална спортна академия „Васил Левски“, съобщиха от Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.
Тя бе организирана от ВОН-КНСБ и СВО - КТ „Подкрепа“, като в нея се включиха министърът на образованието Красимир Вълчев, председателите на социалните партньори към двата синдиката, ректорите на държавни висши училища (ДВУ), които имат подписани колективни трудови договори (КТД), главният секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), представители на дирекциите „Финанси“ и „Висше образование“ във ведомството, главният икономист и директор на ИССИО на КНСБ Любослав Костов.
Социалните партньори от висшето образование и науката затвърдиха доверието между академичната общност и МОН, оцениха успешната политика по доходи на прага на еврозоната и представиха новите очаквания за възходяща конвергенция на работните заплати в държавните висши училища чрез национален колективен трудов договор.
Основните обсъдени теми бяха свързани с актуални тенденции в политиката по доходите и подписването на анекси към КТД за повишаване на заплатите на основание договореното от МОН в диалог с националните синдикати и приетото постановление на Министерския съвет (МС) номер 95 от 19 юни 2025 г. Засегнати бяха въпроси с очакванията към бюджета за 2026 г. за държавните висши училища, в т.ч. диференцирани нормативи за издръжка на обучението в професионалните направления, актуализиране на критерии за комплексната оценка за качество на обучение и реализация на специалистите на пазара на труда. Проф. Лиляна Вълчева, председател на ВОН, обяви, че ще внесе обобщен вариант на изказаните и внесените писмени предложения, като анонсира по-важните от тях.
Ключови послания, свързани с необходимостта от подобряване на социалния диалог, изказаха много ректори и потвърдиха готовността за организация, подготовка и подписване на нов национален колективен договор за ДВУ.
Традиционно подготвените анализи и оценки на ВОН-КНСБ за разпределението на 192 млн. лв., целево предоставени на ДВУ за 2024 г., са за нивата на средна брутна работна заплата (СБРЗ) и за броя работещи на основен трудов договор. Те са систематизирани по информация на МОН, представена в отчетите на ректорите и според спецификата на университетите, качествена оценка в цялост, съпоставена спрямо средната работна заплата за страната и според разпределените средства по увеличените коефициенти в професионалните направления и критериите на комплексната оценка за качество на обучение и реализация по специалността на пазара на труда, представени в шест групи държавни висши училища.
Работните заплати за академичния състав са в зависимост от установената с постановление на МС най-ниска длъжност на асистент, която за 2024 г. е 2516 лв. На основание чл. 92 от Закона за висшето образование (ЗВО) СБРЗ за академичния състав тя се изчислява като 180% от СБРЗ за страната и за ДВУ през 2024 г. и средно е 3777 лв., а за всички работещи в ДВУ е 2832 лв. и варира от 5198 лв. (МУ-София) до 2146 лв. (ВУТП).
В първа група са осем ДВУ от областта на педагогическите, хуманитарните и природните науки, математиката и информатиката, като по целеположени средства за СБРЗ отново Пловдивският университет (ПУ) е първи, Софийският университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ е на второ място, а на трета позиция вече е Шуменският университет (ШУ). Останалите в групата са Великотърновският университет, Тракийският университет, Бургаският държавен университет, Югозападният университет и на последно място е Русенският университет.
В група две, обучаващи предимно в областта на социалните, стопанските и правните науки, са 11 държавни висши училища. По СБРЗ отново ПУ е на първа позиция, на втора СУ, следват УНСС, ИУВ, ШУ, ВТУ, ТрУ, ЮЗУ, СА, УХТ и РУ.
В трета група са 11 ДВУ от областта на техническите науки и по СБРЗ системно Техническият университет (ТУ) в София е на първа позиция, втора е за ТУ във Варна, а на трето място вече е УАСГ, следват ТУ в Габрово, ХТМУ, Бургаският държавен университет, ВТУ-ТК, УХТ, РУ, а на последните места са МГУ и ВУТП.
В група четири попадат четири ДВУ в областта на аграрните науки и ветеринарната медицина и Тракийският университет е първи, следват Лесотехническият университет (ЛТУ), Аграрният университет (АУ) и РУ.
В група пет са шест ДВУ в областта на здравеопазването и спорта, и както винаги Медицинският университет в София е на водещото първо място, МУ във Варна, МУ-Пловдив, НСА, Тракийският университет, а на последна позиция за 2024 г. е МУ-Плевен.
В група шест са четири ДВУ, обучаващи предимно в областта на изкуствата, и първата позиция е за НМА, а втората за АМТИИ, следват НАТФИЗ и на последна позиция за 2024 г. е НХА.
По данни на Националния статистически институт средната работна заплата в България за 2024 година е 2413 лева, По данни на МОН от подадените отчети на ректорите към декември 2024 г. под това ниво са само четири ДВУ - УниБИТ (2378 лв.), РУ (2292 лв.), МГУ (2147 лв.) и ВУТП (2146 лв.).
От изследваните данни е видно, че с най-добри показатели са ДВУ, програмно ориентирани с последователно и целеполагащо финансиране, с добро управление и добри практики, с отличен социален диалог и сътрудничество с национално представителните синдикати, които не само изискват високи заплати, но и подпомагат финансирането на системата на висшето образование и науката.
Министър Вълчев благодари за ползотворното сътрудничество с ВОН-КНСБ, КНСБ, КТ „Подкрепа“ и с ректорите на ДВУ, подкрепено със споразумения (публикувани на сайта на strategy.bg), както и за отговорността, и желанието да се подобри репутацията на висшите училища. „Випуските ще намаляват и все по-важна ще бъде репутацията. Висшите училища трябва сами да определят на кой пазар ще се реализират: на качественото висше образование, който ще се конкурира на база завишени изисквания, или обратното - на лесното чрез занижени изисквания. Тези висши училища, които залагат повече на качеството в дългосрочен план, ще са по-печеливши. И ще имате подкрепата на държавата!“, каза министърът.
Министър Красимир Вълчев подчерта, че висшето образование е единствената система с надеждни реформи, обвързани с ангажименти и финансирана по комплексна оценка за качество на обучението и реализацията на пазара на труда (КОКОР). Три години това законово изискване не се спазваше и с общи усилия през 2024 г. възстановихме настройките на системата в различните направления при ясно обосновани разходи. Министър Вълчев обърна внимание и на модела държава - възложител и държавни висши училища - изпълнител, като подчерта успешно постигнатото решение в диалога за сближаване на двата модела. Единият е ясно определен в Закона за висше образование при диференцирано финансиране по коефициентите на съответното професионално направление и по КОКОР. Другият, с регламентираната минимална заплата за академичната длъжност асистент, която е определяща за останалите. Това не съответстваше на първия модел и трябваше да се намери решение с допълваща целева субсидия за работни заплати на академичния състав, които не отчитат високи качествени показатели, но при условие да е регистриран в НАЦИД.
Министър Вълчев информира за срещата с ректори от Асоциацията на медицинските висши училища, с които търсят решение за разходите при обучението на един студент, които у нас са различни от средния разход и това ги прави неконкурентни на съседните страни. Видно е, че увеличението на държавната субсидия се отразява и на размера на таксата за обучение в платена форма. Препоръката е висшите училище да увеличават таксите в платено обучение плавно и ежегодно, а не скокообразно. За сравнение министър Вълчев уточни, че увеличението на държавната субсидия е 150%, а таксите са нараснали само с 44%. За да се ограничи възможността за толкова рязко увеличаване, в ЗВО може да се запише, че таксите за платено обучение следва да са до 65 или 70-75% от субсидията за един студент в държавна поръчка, обясни министърът. По думите му въпросното предложение може да бъде направено от депутати, след което да бъде придвижено и за приемане в парламента.
Работната среща се състоя след две важни визити в нашата страна - на Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на ЕК, която отговаря за социалните права и уменията, качествените работни места и подготовката за изграждане на конкурентоспособна, иновативна и отворена образователно-научна система, и на Андреас Шлайхер – директор на дирекцията "Образование и умения" в ОИСР, който беше цитиран от председателя на ВОН-КНСБ, че „Истинската промяна се прави не от управляващите, а от учителите, респективно преподавателите. Затова те се нуждаят от правилната подкрепа и кураж“.
Задачата на Мънзату да ръководи цялостната работа за укрепване на човешкия капитал на Европа - от уменията и образованието до културата и спорта, напълно съвпада с последователните дейности и усилията на ВОН-КНСБ, както и с очакванията на обединената българска академична общност, която в диалог и сътрудничество напълно подкрепя политиките и реформите в системата на образованието на министър Красимир Вълчев.
Социалните партньори приемат, че еврото е катализатор за възходяща конвергенция на доходите от труд чрез колективното трудово договаряне на работните заплати в държавните висши училища. Завършването на процеса на европейската интеграция на България, посредством пълноправното ни членство в Икономическия и паричния съюз, за академичната общност е при ускорен ръст на доходите в ДВУ и догонваща конвергенция в покупателната способност спрямо средноевропейските стойности, заявяват от ВОН-КНСБ.
Председателят на ВОН-КНСБ изказа благодарности към проф. Галин Цоков, Людмила Петкова, Красимир Вълчев и Пламен Димитров за подкрепата като обобщи, че трябва да сме по-уверени за членство в еврозоната от 2026 г. в очакване на по-силна икономика и още по-високи доходи.